Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 236

Доставяше му удоволствие също да борави с тези „бухалки“ — даже когато изтърва една и навеждайки се да я вземе, друга го удари по главата и накара Залзан Кавол да изсумтя презрително.

— Направиш ли така довечера — подвикна скандарът, — ще бъдеш лишен от вино за цяла седмица!

— Не бой се — отвърна Валънтайн. — Сега изпущам бухалките само за да се упражнявам да ги хващам. Тази вечер няма да видиш такива пропуски.

И действително нямаше. Целият екипаж на кораба се събра при залез на палубата за представлението. От една страна, Азенхарт и офицерите му се настаниха на една платформа, откъдето щяха да виждат найдобре; ала когато адмиралът даде знак на Валънтайн, предлагайки му почетното кресло, той отказа с усмивка. Това, изглежда, учуди Азенхарт, но изражението му не беше така напрегнато, както стана след няколко минути, когато Шанамир, Виноркис и Лизамон Хълтин задумкаха барабани и надуха извити свирки и жонгльорите излязоха от един люк с игрив спринт, а щом започнаха да вършат чудеса, сред тях се появи фигурата на лорд Валънтайн коронала, който весело хвърляше бухалки, чинии и парчета плодове като обикновен циркаджия.

2

Ако зависеше от адмирал Азенхарт, в Стоиен щеше да има голямо празненство, за да се ознаменува пристигането на Валънтайн, поне нещо равно по блясък на празненствата, състояли се в Пидруид при посещението на мнимия коронал. Но щом узна за намерението на Азенхарт, Валънтайн го пресече. Той не беше още готов да предяви претенции за трона, да отправи публични обвинения срещу човека, който се назоваваше лорд Валънтайн, или да иска някаква изява на почит от цялото гражданство.

— Докато не получа подкрепата на понтифекса — каза Валънтайн строго на Азенхарт, — възнамерявам да се движа тихомълком и да събирам сили, без да привличам внимание. Няма да има празненства за мен в Стоиен.

Така че „Лейди Тиин“ се закотви сравнително незабелязано в това голямо пристанище в северозападния край на Алханроел. Въпреки че флотата се състоеше от седем кораба — а кораби на Господарката, макар и често срещани в пристанището на Стоиен, обикновено не идваха в такъв голям брой, — те влязоха тихомълком, без да развяват крещящи знамена. Пристанищните чиновници не разпитваха много, очевидно корабите пътуваха по поръчение на Господарката на Острова и работата им не влизаше в компетенцията на митничарите.

За да се подсили това впечатление, още първия ден Азенхарт прати закупчици из пристанищния район да доставят големи количества лепило, брезент, подправки, сечива и други подобни. В това време Валънтайн и другарите му се настаниха тайно в един скромен хотел за търговски пътници.