Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 129

Надалеч се чу силна експлозия, продължителен, басов, разтърсващ земята бумтеж, който постави всички във фургона нащрек. Той продължи няколко минути и постепенно отслабна до тихо бучене, после съвсем замря.

— Какво беше това? — извика Слийт, опипвайки лавицата за енергомет.

— Спокойно, спокойно — рече Делиамбър. — Така гърми Пиурифейнският фонтан. Наближаваме границата.

— Пиурифейнският фонтан ли? — запита Валънтайн.

— Почакай и ще видиш — каза му Делиамбър.

След няколко минути фургонът спря. Залзан Кавол се извърна от капрата и кресна:

— Къде е оня врун? Магьоснико, отпред има бариера!

— Ние сме пред Пиурифейнската порта — каза Делиамбър.

Барикада от дебели лъскави жълти дънери, увити с ярко смарагдово мъже, преграждаше тесния път, а от лявата му страна имаше караулно помещение, заемано от двама хджорти в сивозелена митничарска униформа. Те заповядаха на всички да слязат от фургона и да застанат под дъжда докато самите те бяха под защитен навес.