Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 130

— Къде отивате? — попита по-дебелият хджорт.

— В Илиривойн, да играем на празненството на преобразяващите се. Ние сме жонгльори — отговори Залзан Кавол.

— Имате ли разрешително за влизане в провинцията Пиурифейн? — запита другият хджорт.

— Такива разрешителни не се изискват — обади се Делиамбър.

— Говориш много самоуверено, вруне. С указ на лорд Валънтайн, коронала, издаден преди повече от един месец, никои граждани на Маджипур не могат да влизат в територията на метаморфите, ако нямат законна работа.

— Нашата работа е законна — изръмжа Залзан Кавол.

— Тогава трябва да имате позволително.

— Но ние не знаехме, че е нужно такова нещо — запротестира скандарът.

Това явно не интересуваше хджортите. Те, изглежда, бяха склонни да насочат вниманието си към други работи.

Залзан Кавол погледна към Виноркис, сякаш очакваше от него да повлияе на сънародниците си. Ала хджортът само повдигна рамене. След това Залзан Кавол изгледа свирепо Делиамбър и каза:

— Магьоснико, даването на съвети по такива въпроси спада към твоите отговорности.

Врунът повдигна рамене.

— Даже магьосниците не могат да научат измененията в закона, които стават, докато пътуват през горски резервати и други отдалечени места.

— Но какво да правим сега? Да се върнем във Верф ли?

Тази идея сякаш разпали радостно пламъче в очите на Слийт. Да се избави най-после от това приключение сред метаморфите! Но Залзан Кавол кипеше от яд. Ръката на Лизамон Хълтин посегна към дръжката на вибрационния й меч. Това накара Валънтайн да настръхне.

Той каза тихо на Залзан Кавол:

— Хджортите не са винаги неподкупни.

— Хубава идея — промърмори скандарът.

Залзан Кавол извади кесията си. Вниманието на хджортите мигновено се изостри. Това е наистина най-правилната тактика, реши Валънтайн.

— Май намерих необходимия документ — рече Залзан Кавол. Изваждайки демонстративно от кесията си две монети от по една крона, той улови пълничката грапава ръка на хджорта с едната си ръка, а с другите натисна по една монета във всяка длан, усмихвайки се най-самодоволно. Хджортите се спогледаха, ала погледите им съвсем не изразяваха щастие. Те пуснаха презрително монетите на калната земя.

— Една крона? — промърмори Карабела, сякаш не можеше да повярва. — Надява се да ги купи с една крона!

— Да се дава подкуп на служители на имперското правителство е сериозно престъпление — заяви зловещо по-дебелият хджорт. — Вие сте под арест и ще бъдете съдени във Верф. Стойте в колата си, докато се намери подходящ ескорт за вас.

Залзан Кавол изглеждаше оскърбен. Той се обърна рязко, понечи да каже нещо на Валънтайн, но думите заседнаха в гърлото му, замаха гневно към Делиамбър, издаде ръмжащ звук и заговори полугласно на скандарски език на тримата си братя, които стояха най-близо до него. Лизамон Хълтин започна пак да опипва дръжката на меча си. Валънтайн се чувстваше отчаян. След минута тук щеше да има двама мъртви хджорти и всички жонгльори щяха да бъдат бягащи престъпници пред прага на Пиурифейн. Това едва ли би ускорило пътуването му до Господарката на острова.