Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 126

„Заведете го в някой град далеч на север — каза лъжливият лорд Валънтайн — и го пуснете, нека сам се оправя в света.“

Сънуването щеше да продължи, но Валънтайн усети, че се задушава насън, и когато се събуди, установи, че Лизамон Хълтин се е проснала до него и едната от месестите й ръце е върху лицето му. С известно усилие се освободи, ала след това сънят вече не дойде.

На сутринта не разказа никому нищо за съня си: сметна, че точно сега трябва да запази в тайна наученото през тази нощ, защото то започваше вече да опира до държавни работи. Сега за втори път бе сънувал, че е бил изместен като коронал от Доминин Барджазид, а преди няколко седмици Карабела пък бе сънувала, че неизвестни врагове са го упоили и са откраднали самоличността му. Всички тези сънища можеха в края на краищата да се окажат чисто и просто фантазия или иносказание, ала сега Валънтайн беше склонен да се съмнява в това. В тях имаше твърде упорита последователност, основният им строеж много често се повтаряше.

Ами ако в момента някой Барджазид наистина носеше звездната корона? Какво щеше да прави той тогава, какво щеше да прави тогава?

В Пидруид Валънтайн можеше да повдигне рамене и да каже: „Няма значение кой е господарят“; ала сега Валънтайн, който плаваше от Кхинтор за Верф, гледаше по-разсъдливо на нещата. На този свят имаше равновесие на силите, равновесие, грижливо изграждано в течение на хиляди години, строй, развиващ се още от времето на лорд Стиамот, а може би и по-отдавна, от някаква забравена държавна система, която бе управлявала Маджипур през първите векове на заселването. И в този строй някакъв недостъпен понтифекс управляваше посредством избран от него енергичен и динамичен коронал, а друг властник, известен като Крал на сънищата, имаше задължението да прилага разпоредбите на правителството и да наказва нарушителите на законите, като прониква в душите на спящите, а Господарката на острова, майка на коронала, помагаше със смекчаваща любов и мъдрост. Този строй беше здрав, иначе нямаше да изтрае толкова хиляди години; при него Маджипур беше щастлив и благоденстващ свят, наистина уязвим от слабостите на плътта и капризите на природата, ала, общо взето, без конфликти и страдания. Какво ще стане сега, питаше се Валънтайн, ако някой си Барджазид, потомък на Краля, отстрани един законно назначен коронал и наруши това осветено от Божествения равновесие? Каква вреда ще нанесе на държавата, как ще подкопае общественото спокойствие?