Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 125

Но той не изпусна нито една бухалка и когато жонгльорите завършиха програмата си с вихрушка от високи подхвърляния и светкавични улавяния, гръмнаха бурни аплодисменти. Докато се кланяше, Валънтайн забеляза семейството Метаморфи, седнало само през няколко реда. Той погледна Слийт, който се кланяше, кланяше се все по-ниско и пониско.

Когато напуснаха сцената, Слийт каза:

— Забелязах ги, когато започвахме, но после ги забравих, Валънтайн! — Засмя се. — Никак не приличаха на съществото, което помня от съня си.

10

Тази нощ трупата преспа в един влажен, претъпкан трюм в търбуха на речния кораб. Валънтайн се оказа притиснат между Шанамир и Лизамон Хълтин на тънко застлания под и близостта на жената-воин му се струваше гаранция, че няма да заспи, защото хъркането й беше като силно, непрекъснато бръмчене, ала по-разстройващ дори от хъркането беше страхът, че когато огромното й туловище се обръща и вършее около него, той ще бъде смазан под тежестта му. Наистина няколко пъти тя се претърколи плътно до него и той едва успя да се измъкне. Но скоро Лизамон притихна и Валънтайн усети как сънят се промъква в него.

Присъни му се, че е коронал, лорд Валънтайн с мургавата кожа и черната брада, и отново седи в замъка Връхни, където държи печатите на властта, а после кой знае как се озова в някакъв южен град, влажно, душно тропическо място с гигантски лиани и яркочервени цветя, град, който позна — беше Тиломон от другата страна на Зимроел, и присъстващите там на голямо пиршество в своя чест. На трапезата имаше един друг високопоставен гост, човек с мрачен поглед и груба кожа — Доминин Барджазид, втория син на Краля на сънищата, и Доминин Барджазид наливаше вино в чест на коронала и вдигаше наздравици, крещейки „Да живее!“ и предричайки славно царуване, царуване, което може да се равнява с царуването на лорд Стиамот, лорд Престимион и лорд Конфалюм. И лорд Валънтайн пи, и пи още, поруменя и се развесели и сам вдигна наздравици в чест на госта си, на кмета на Тиломон и на херцога на провинцията, на Симонан Барджазид, Краля на сънищата, и на понтифекса Тиеверас, и на Господарката на острова, неговата обична майка. Чашата се пълнеше многократно и с кехлибарено вино, и с червено вино, и със синьо вино от юга, докато най-сетне Валънтайн не беше в състояние да пие повече, прибра се в спалнята си и моментално потъна в сън. Докато спеше около него се движеха фигури, хората от антуража на Доминин Барджазид, които го вдигнаха и го понесоха увит в копринени чаршафи, носеха го нанякъде и той не можеше да окаже никаква съпротива, защото му се струваше, че ръцете и краката няма да му се подчинят, сякаш това беше сън, сцена от сън. И Валънтайн се видя на маса в някакво тайно помещение и сега косата му беше жълта, кожата му — светла, а Доминин Барджазид имаше лицето на коронала.