Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 117

— И по същата тази причина те моля да ме наричаш Валънтайн и да не проявяваш пред другите по-голямо уважение към мен, отколкото би проявявал например вчера.

— Както желаеш — рече Слийт.

— Валънтайн.

— Валънтайн — повтори Слийт неохотно. — Както желаеш… Валънтайн.

— Тогава ела.

Той поведе Слийт обратно към групата. Както обикновено Залзан Кавол крачеше нетърпеливо напред-назад; другите подготвяха фургона за отпътуване. Валънтайн каза на скандара:

— Аз убедих Слийт да оттегли оставката си. Той ще дойде с нас в Илиривойн.

Залзан Кавол изглеждаше съвсем смаян.

— Как успя да го убедиш?

— Да — обади се Виноркис. — Какво му каза впрочем?

С весела усмивка Валънтайн отговори:

— Мисля, че ще бъде отегчително да обяснявам.

8

Сега темпото на пътуването се ускори. По цял ден, а понякога и до късна вечер фургонът бръмчеше по шосето. Лизамон Хълтин яздеше до него, при все че добичето й, макар и държеливо, се нуждаеше от повече почивка, отколкото тия, които теглеха фургона, и от време на време тя поизоставаше, а после ги настигаше, доколкото й беше възможно: за никое животно не беше лесно да носи юнашкото й туловище.

Движеха се от град на град през еднообразна местност, разведрявана само от скромни ивици зеленина, които едва ли отговаряха напълно на законите за гъстотата. В провинцията Мазадон търговската дейност осигуряваше работа на милиони хора, защото Мазадон беше врата към всички територии на Северозападен Зимроел за идващите от изток стоки и главен пункт за прехвърляне по суша на стоки от Пидруид и Тиломон на изток. Преминаха бързо през множество невзрачни градове като Синтион, Апуртел и Диоректин, които лесно можеха да се забравят. Самият град Мазадон, а също Боргакс и Тагобар след него бяха унили и притихнали през време на траура за покойния херцог и навсякъде видяха жълти ленти в знак на скръб. На Валънтайн се струваше неуместно животът в цяла провинция да замре заради смъртта на един херцог. А какво ли ще правят тези хора, питаше се той, ако умре понтифекс? Как ли са реагирали на преждевременната кончина на коронала лорд Вориакс преди две години? Но може би те се отнасят по-сериозно към смъртта на местния си херцог, мислеше той, защото е бил видима, реална личност, намираща се сред тях, докато за населението на Зимроел, на хиляди мили от замъка Връхни и Лабиринта, маджипурските властници сигурно се струват твърде отвлечени фигури, митични, легендарни, невеществени. На голяма планета като тази никаква централна власт не би могла да управлява ефикасно, а само да упражнява символичен контрол; Валънтайн подозираше, че стабилитетът на Маджипур зависеше до голяма степен от един обществен договор, по силата на който местните управници — провинциалните херцози и общинските кметове — се задължаваха да прилагат строго и да поддържат разпоредбите на имперското правителство, при условие че ще се разпореждат както си желаят в собствените си територии.

Как може да се поддържа такъв договор, запита се той, когато короналът не е миропомазан и официално признат монарх, а някакъв си узурпатор, лишен от благоволението на Божествения, на което се опира такъв нездрав обществен строй?