Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 50

— Кого са мислели, че нападат? — натъртено попита Корделия.

— Защо не съм чувал нищо от това, което казахте току-що? — озадачено го погледна Воркалонер.

— По принцип, тази информация е поверителна — въздъхна Воркосиган. — Дебати по нея е имало на ниво Генерален щаб, смесената комисия на Съветите и императора. Което означава, че спираме дотук, Аристид.

Воркалонер хвърли изпитателен поглед към Корделия.

— Но ТЯ не е представител на Генералния щаб — започна той. — А като се замисля…

— И аз вече не съм — прекъсна го Воркосиган. — А що се отнася до нашата гостенка — не съм й разкрил нищо извън това, което и сама може да види… Аз самият нямах право на глас, просто ми искаха мнението по определени въпроси… Не им хареса, но въпреки това ме изслушаха… — Усмивката му съвсем не беше от добродушните.

— Затова ли са ви прогонили от града? — попита Корделия. Вече започваше да разбира как се действа по отношение на непокорните граждани на Бараяр. — Значи лейтенант Воркалонер е прав за охраната. Поиска ли ви мнението някой от… хм… старите приятели на баща ви?

— Мога да кажа, че мнението ми не беше искано от Министерския съвет — отвърна Воркосиган и побърза да смени темата: — Добре ли се отнасят с вас хората ми?

— О, да.

— Хирургът се закле, че днес следобед ще ме пусне, но при условие да остана в леглото поне до обяд… Ще бъде ли удобно да се отбия по-късно в кабината ви? Бих желал обсъдим някои лични въпроси…

— Разбира се — каза Корделия и се дръпна да направи място на хирурга.

— Би трябвало да почивате, сър — промърмори той и хвърли намръщен поглед към Корделия и Воркалонер.

— Да, добре — кимна Воркосиган и се обърна към помощника си: — Аристид, моля те да изпратиш по пощата това, което току-що написах. Прибави към него вербалните ноти и официалните обвинения.

Докторът изтика посетителите навън, а Воркосиган продължи да чука по клавиатурата.

* * *

През останалата част от предиобеда Корделия се разхождаше из кораба и проверяваше границите на относителната си свобода. Оказа се, че корабът на Воркосиган е истински лабиринт от тесни коридори, блиндирани врати и изолирани помещения на различни нива. Измина доста време, преди да разбере причината зад тази на пръв поглед безсмислена приумица на конструкторите. Всичко това беше изградено така, че да осуети проникването на евентуалния враг до командната зала и останалите невралгични пунктове за управление. Сержант Ботари крачеше до нея в пълно мълчание. Тя усещаше присъствието му само в случаите, при които се насочваше към някой от забранените за външно посещение периметри. Тогава той просто й препречваше пътя и тихо заповядваше:

— Не, госпожо!

Беше й забранено да пипа каквото и да било, чувстваше се като двегодишно дете в присъствието на строга бавачка.

Направи само един опит да отвлече вниманието му.

— Отдавна ли служите при капитан Воркосиган? — попита невинно тя.

— Да, госпожо.

— А харесвате ли го? — направи нов опит Корделия, след продължителното мълчание.

— Не, госпожо.

Ново мълчание.

— Защо?

На този въпрос едва ли би могъл да отвърне само с „да“ или „не“… Мълчанието се проточи. Тя вече реши, че няма да получи никакъв отговор, когато Ботари въздъхна и каза: