Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 36

Намаза раната с последното количество от очевидно безполезния антибиотик в тубичката и я превърза с бинт от еластична изкуствена материя.

— Така сега е добре — похвали я Воркосиган, но за малко не падна, когато се опита да стъпи на болния крак. — Значи вече е време… — промърмори той и тържествено извади последната таблетка болкоуспокоително. Глътна я и захвърли празната опаковка в краката си. Корделия механично се наведе да я вдигне, не откри къде може да я сложи и отново я пусна. — Тези хапчета са голяма работа — увери я той. — Лошото е, че когато прекратят действието си, човек буквално рухва… Като кукла, на която са отрязали конците… От този момент нататък имам около шестнадесет часа…

Докато хапнат последните дажби концентрирана храна и подготвят Дубауер за път, той наистина се промени. Изглеждаше напълно здрав, кипящ от енергия. Никой не отвори дума за разговора от предишната нощ.

Поеха на път. Описаха широк кръг около подножието на планината, по обяд вече се насочваха към кратера на върха, точно от запад. Прекосиха няколко гористи долини и излязоха в подножието на широк сипей, по който преди милиони години се бе стичала лавата на вулкана. Воркосиган предпазливо пропълзя към оголения склон, главата му нито за миг не изскочи над високата трева. Дубауер се просна по гръб, затвори очи и заспа. Корделия изчака, докато дишането му стана дълбоко и равно, после пропълзя към Воркосиган. Бараярският капитан беше доближил бинокъла до очите си и внимателно оглеждаше зеления склон оттатък сипея.

— Ето там е совалката — подаде й бинокъла той. — Лагерът им е край пещерите в склона. Виждате ли тъмната ивица до водопада? Там е входът…

— Някой излиза — съобщи след секунда тя. — Може би ще видите лицето му, ако бинокълът е достатъчно силен…

Воркосиган бързо долепи окуляра до очите си.

— Куделка — установи веднага. — Той е от моите хора. Но зад него виждам Даробей — един от шпионите на Раднов в свързочната… Огледайте го и добре запомнете лицето му. Така ще знаете кога трябва да залегнете.

Дали възбудата му се дължи на стимулантите, или просто се радва на предстоящия сблъсък? — запита се Корделия. Блестящите му очи бяха внимателни, не пропускаха нищо… От устата му излетя тихо съскане, сякаш изведнъж се беше превърнал в братовчед на месоядните шестокраки животни.

— Ето го и Раднов! Господи, какво ли не бих дал да го пипна! Но сега трябва да се действа по друг начин. Разполагам с достатъчно доказателства да го дам под съд и ще ми е много приятно да му гледам физиономията, докато слуша обвинението в подстрекателство към бунт! Този път няма мърдане — и Щаба на армията, и Съвета на графовете ще бъдат на моя страна! Не, Раднов, няма да те убия! Ще живееш, за да се проклинаш!