Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 158

Жената одобрително кимна и напусна тясната като килер командна кабина. Старият куриерски кораб беше наскоро изваден от орбитата, предназначена за бракувани космически апарати. Оборудваха го набързо и го предадоха в разпореждане на офицери от среден ранг, заети с прочистване на околопланетното пространство след войната. Висшите офицери вече бяха установили монопол над новите кораби — слаба утеха за випуска на Ферел, който така и не успя да вземе участие в истинските сражения. Сега трябваше да се задоволят със спомагателни операции — нещо, което Ферел вътрешно сравняваше с дейността на санитарните части, за да не прибегне до по-обидни сравнения…

Хвърли един последен поглед към оголения скелет на главния екран, главата му мрачно се поклати. После издаде лека въздишка на удоволствие и намести шлемофона си така, че да влезе в контакт със сребристите кръгчета по слепоочията му. Затвори очи и потъна в управлението на собствения си кораб.

Космосът го обгърна отвсякъде, безбрежен като океан. Той се превърна в кораб, едновременно с това в риба и тритон… Престана да диша, светът се разтвори около него.

Тук няма болка, няма страдания… Сам в безбрежния космос.

Двигателите на кораба изригнаха огнени пламъци, които сякаш изскочиха направо от върховете на пръстите му. Корабът покорно зае кръгова орбита и претърсването започна.

— Медицински техник Бони? — попита той, след като набра номера на кабината й. — Мисля, че открих нещо за вас…

Тя разтърка очи и недоумяващо се втренчи в екрана.

— Толкова скоро? Но колко е часът?… О, изглежда съм била по-уморена, отколкото си представях… Идвам веднага, пилот.

Ферел зададе на компютъра програмата за автоматична изометрия и се протегна. Дежурството му беше продължително, скучно и монотонно. Беше започнал да огладнява, но това, което се появи на екрана, бързо го накара да изгуби апетит.

Бони се появи само след минута и безшумно зае свободното кресло до него.

— Имате право, пилот — промърмори тя, включи апаратурата за външно изследване и разкърши пръсти. Операцията по управлението на изкуствената ръка, снабдена с лазерни лъчи, изискваше изключителна деликатност.

— Нямаше как да сбъркам — кимна Ферел, облегна се в креслото и се приготви да наблюдава действията й. — Защо пипате толкова леко? — попита той, забелязал как жената преминава на най-ниска тяга.

— Преди всичко, защото са замръзнали — отговори тя, без да отделя очи от показанията на екрана. — И са изключително крехки… Подходим ли грубо, лесно ще ги натрошим като бучици лед… Но първо трябва да прекратим въртеливото движение — добави повече на себе си тя. — Така вече е по-добре… Мисля, че бързото въртене не им е много приятно…

Той отмести поглед от предмета върху екрана и учудено я погледна:

— Но те са МЪРТВИ, госпожо!

На лицето й се появи лека усмивка, очите й не изпускаха подутия труп с разкривени крайници, който бавно се насочваше към товарния отсек.