Читать «Без гравитация» онлайн - страница 25
Лоис Макмастър Бюджолд
— Съвсем правилно. Е, аз, разбира се, не съм готов да бъда баща.
„Неразбираемо е, помисли си Силвър, за толкова възрастен мъж.“ Ти трябваше да е поне на двадесет и пет, много по-възрастен от Тони, който бе почти най-възрастният от тях. Тя внимаваше да се носи срещу екрана така, че пилотът да остане с гръб към него.
Студен полъх откъм вентилаторите накара ръцете й да настръхнат. Силвър потрепери.
— Студеничко ли ти е? — попита загрижено Ти и потърка ръцете й да ги стопли. После й подаде синята риза и късите панталонки, които бяха отплавали към другия край на стаята. Силвър се вмъкна елегантно в тях. Пилотът също се облече. Със скрито удивление Силвър наблюдаваше как той си закопчава обувките. Толкова твърди и тежки. Но тогава, значи и краката му бяха тромави и тежки. Надяваше се, че той ще внимава как ги движи. Така, с обувки, краката му й приличаха на чукове.
Ти се усмихна, откопча пилотската си чанта от закачалката на стената, където я бе оставил, докато се бяха притаили в контролната кабина преди час:
— Искаш да ми кажеш нещо?
Силвър събра кураж и стисна обнадеждено четирите си ръце:
— О! Можеш ли да намериш още дискове с книги от същата дама?
— Да, ето — Ти извади тънки пластмасови плочки от чантата си. — Три заглавия, все нови.
Силвър им се нахвърли и жадно прочете етикетите. Илюстровани романси на Дъга:
— О, чудесно! — Тя обви раменете на Ти с горната си дясна ръка и го целуна силно и съвсем спонтанно.
Той поклати глава с престорено недоволство:
— Не знам как можеш да четеш тези глупости.
—
— Това не е история — отбеляза той. — Това е художествена литература.
— Но и не прилича на литературата, която ни дават. О, няма проблем що се отнася до малките. Аз обичах
Макар че може би мистър Ван Ата