Читать «Без гравитация» онлайн - страница 134
Лоис Макмастър Бюджолд
— Трима от тях останаха при коритото на езерото — отбеляза капитан Банерджи. — Сержант Форс тъкмо се обади. Казва, че колата им е била извън движение. Връщат се с изоставения джип на д-р Минченко. Ще минат поне още няколко часа преди да се върнат. От друга страна, както д-р Йей вече отбеляза, ние все още не сме получили разрешение да използваме какъвто и да е вид смъртоносна сила.
— Сигурно стриктно спазвате някой параграф — разгорещи се Ван Ата. —
— Не съм пренебрегнал факта — смотолеви Банерджи.
— Но — намеси се д-р Йей — след като вече сме поискали позволение от главния щаб за използване на сила, задължени сме да изчакаме техния отговор. Какво ще стане, ако все пак те отхвърлят искането ни?
Ван Ата й се намръщи и присви очи:
— Знаех си, че не трябва да ги питаме. Вие ни въвлякохте в това, дявол ви взел. Те щяха да преглътнат всеки свършен факт, който бихме им представили и щяха да останат доволни. Сега… — той поклати объркано глава. — Както и да е… самите служители на Селището могат да бъдат използвани да разширят започнатите атаки на Охраната към Селището.
— В момента са разпръснати навсякъде из Родео — отбеляза д-р Йей. — По отделенията си за отпуска, повечето.
Банерджи видимо се сви:
— А имаш ли някаква представа каква е правната отговорност на Охраната в такава ситуация?
— Делегира ги…
Конзолата на бюрото на Чалопин започна да звъни и прекъсна Ван Ата. На екрана се показа лицето на служител.
— Администратор Чалопин? Тук е Комуникационен Център. Помолихте ни да ви съобщим за всяка промяна в състоянието на Селището или D-620. Те, хм, изглежда се готвят да напуснат орбита.
— Подайте ни картина — заповяда Чалопин.
Служителят им подаде картина от сателита. Той увеличи образа и Селището — D-620 профилът изпълни половината екран. Към двете рамена на двигателя за нормално пространство бяха прибавени четири от големите обслужващи кораби, които четириръките използваха да изпращат товари в орбита. Дори Ван Ата наблюдаваше с ужас как войската от двигатели реве, оживяла. Огромната совалка развихри бляскавия космически прах и се задвижи.
Д-р Йей наблюдаваше зяпнала, стиснала ръце към гърдите си, очите й странно блестяха. На самия Ван Ата му се ревеше от ярост.
— Виждате… — посочи той, а гласът му трепереше, — виждате ли какъв е резултатът от това непрекъснато бръщолевене? Те
— О, все още не — измърка д-р Йей. — Ще минат поне няколко дни преди да достигнат тесния проход. Нямаме причини за паника. — Тя примигна към Ван Ата и продължи с почти хипнотичен глас: — Ти си ужасно изморен, разбира се, както всички нас. Умората води до грешки в решенията. Трябва да си починеш… да поспиш…
Ръцете му се разтрепериха, идеше му да я удуши на място. Администраторът на порта и онзи идиот Банерджи кимаха разумно в съгласие. Накъсан рев изскочи от гърлото на Ван Ата:
— Всяка минута чакане ще усложни нашата логистика… ще увеличи размера… ще повиши риска…
