Читать «Без гравитация» онлайн - страница 133

Той вече бе нахокал пилота, хубав урок му беше дал за страхливостта, за това, че не бе успял да накара совалката да се приземи, за мудността, която му бе попречила да пристигне по-рано при езерото. Лицето на пилота се бе зачервило, беше стиснал челюст и юмруци, но нищо не бе казал, несъмнено засрамен от себе си, както се полагаше. Но истинският провал беше по-горе — от другата страна на точно тези врати. Той натисна контрола и те се отвориха.

Чалопин, нейният капитан от охраната Банерджи и д-р Йей бяха надвесили глави над компютъра на Чалопин. Капитан Банерджи показваше нещо с пръст на екрана и казваше на Йей:

— …може да влезе тук. Но каква съпротива могат да окажат, как мислиш?

— Сигурно много ще ги уплашите — отвърна Йей.

— Хм. Не съм откачила толкова, че да карам хората си да излизат с пистолети срещу отчаяни нещастници с много по-смъртоносно оръжие. Какво е истинското положение на така наречените заложници?

— Много съм ти благодарен — озъби се Ван Ата. — Отношението на заложниците сега е пет на нула. Те избягаха с Тони, проклети да са. Защо не поставихте двадесет и седемчасова охрана на това четириръко, както ви казах? Трябваше да сложим охрана и на госпожа Минченко.

Чалопин вдигна глава и погледна безизразно:

— Мистър Ван Ата, явно не сте разбрал правилно възможностите на охранителните ми сили тук. Разполагам само с десет мъже. С тях покривам три смени, седем дни в седмицата.

— Плюс още десет от всеки от другите два порта. Това прави тридесет. Оборудвани с подходящо оръжие, те биха били значителна ударна сила.

— Вече съм заела шестима от другите два порта да покрият настоящите ни нужди, докато всичките ми сили са съсредоточени в този случай.

— Защо не сте ги изискали всичките?

— Мистър Ван Ата, Управлението на Родео е голяма компания, но малък град. Всички работници тук не са повече от десет хиляди плюс още толкова на наша издръжка, които не са наети от Галактически Технологии. Охраната ми е полицейска сила, не военна. Служителите трябва да изпълняват задълженията си, да участват в отряда Търси и Спасявай и да бъдат готови за случаи на пожар.

— По дяволите… Случаят с Тони ви беше в кърпа вързан. Защо не го последвахте незабавно и не превзехте Селището?

— Имах екип от осем души, готови да излязат в орбита — отвърна хапливо Чалопин. — При уверение от твоя страна, че четириръките ще окажат съдействие… Но ние не успяхме да получим потвърждение за подобно съдействие от самото Селище. Те продължават да мълчат. Тогава засякохме нашата товарна совалка да се връща обратно. Затова отклонихме силите си. За да я заловим… първо изпратихме кола и после, след като ти самият дойде и крещеше преди няма и два часа, джеткоптер.

— Ами, съберете ги отново и ги изпратете в орбита, по дяволите!