Читать «Без гравитация» онлайн - страница 117

— Никой не те принуждава… — започна Лео.

— О! — прекъсна го Ван Ата — Почакай за минута… — Той натисна нещо на контрола. — Сега вече мога да те чуя. И по-добре кажи нещо, което искам да чуя.

— Никой тук не може да те накара да извършиш каквото и да било — скръцна Лео. — Каквото и да направиш, ще го направиш по собствено усмотрение. Ние нямаме никакви заложници. Това, което имаме, са трима доброволци, които избраха да останат заради… заради съвестта си, предполагам.

— Ако Минченко е един от тях, по-добре внимавай за гърба си, Лео. По дяволите съвестта, той иска да царува над тази малка империя. Ти си глупак, Граф! Виж… — Ван Ата махна към някого. — Ела да поговорите на неговия език, Йей.

Д-р Йей пристъпи вдървено напред, срещна очите на Лео и навлажни устните си:

— Мистър Граф, моля ви, спрете тази лудост! Това, което се опитвате да направите, е ужасно опасно, от всичко, което разбирам… — Ван Ата илюстрира това като размаха електрическата пръчка над главата й със зловеща усмивка. Тя му хвърли един раздразнен поглед, но нищо не каза и продължи мрачно: — Предайте се сега и щетите ще могат поне да бъдат минимизирани. Моля ви! Заради всички. Вие можете да спрете това.

Лео замълча за миг, после се наклони напред:

— Д-р Йей, аз съм на четиридесет и пет хиляди километра от вас. Вие сте в същата стая… Вие го спрете! — Той изключи връзката и се понесе в мъртва тишина.

— Разумно ли е това? — задави се Ти.

— Не знам — поклати глава Лео. — Но без публика, няма смисъл да правиш шоу, нали?

— Това игра ли беше? Колко ли далеч ще отиде този човек?

— Едно време имаше доста неконтролируем нрав, когато се разгневеше. Винаги е побеснявал, щом някой наруши собствения му интерес. Но както сам си забелязал, хм, отплатата в тази работа при този хаос не е голяма. Не знам докъде ще стигнем.

След дълга пауза Ти каза:

— Имаш ли, хм, още нужда от пилот на совалка, Лео?

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Силвър стисна силно облегалките на седалката на пилота от страх и въодушевление. Долните й ръце се свиха в края на седалката, търсейки опора. Намаляването на скоростта и гравитацията я блъснаха. Тя дори освободи една от ръцете си, за да се увери, че коланите през раменете й са добре закрепени. Совалката промени положението си и Родео изпълни погледа им. Червени пустинни планини, скалисти и властни, се извиваха под тях, приближавайки ги с всеки миг.

Ти беше до нея в седалката на командира, а ръцете и краката му едва докосваха контролния панел с леки, постоянни корекции. Очите му кръжаха от уред на уред, а после се зареяха в истинския хоризонт. Атмосферата бучеше над повърхността на совалката. Тя силно се разклати от мощна въздушна вълна. Силвър започваше да разбира защо Лео, въпреки очевидното му притеснение, че може да изгубят Ти долу, не беше го заменил със Зара или друг от обслужващите пилоти. Дори да изключим педалите за краката, приземяването на планета определено бе дисциплина, различна от плаването в безтегловност, особено с превозно средство с размерите почти на модул от Селището.