Читать «Без гравитация» онлайн - страница 114

— Съвсем сама? — прошепна едва чуто.

Вероятно никога досега не бе спала с по-малко от седем други деца в стая, реши Лео. Пое си дълбоко и внимателно въздух. Нямаше да започне да й крещи, без значение колко добре щеше да му се отрази на нервите. Как все пак се замеси в тази детинска акция? Не можеше да си спомни в момента.

— Ела! — Той я поведе за ръка през кабината, откри торба за мръсни дрехи, завърза я за стената и я напъха вътре. Само лицето й остана да се вижда.

— Така. — Той опита да се усмихне. — Така е по-добре, нали?

— Благодаря, Лео — подсмъркна тя. — Съжалявам за кораба. И за горивото.

— Ще се погрижим — успокои я героично той. — Поспи, чуваш ли? Когато се събудиш, ще има достатъчно работа, нищо няма да пропуснеш. Хм… Лека нощ.

— Нощ…

В коридора той потри с ръце очите си.

Нямаше достъп към три четвърти от Селището? Стори му се като девет десети. И всички модули работеха със запасна енергия, чакаха да бъдат скачени към главния енергиен източник като ги стоварят в Хиперкораба. За сигурността и нормалното протичане на процесите в различните отделения бе изключително важно Селището да е изцяло реконструирано по най-бързия начин.

А колко време щеше да мине, докато всеки научи новото си място в пълния хаос. Планът бе направен с многобройни компромиси. Частите на Детското, например, можеха да влязат в интериорната група. Доковете и шлюзовете трябваше да гледат към космическото пространство. Отворите за отпадъка бяха прекъснати, съоръженията за енергията трябваше да се наместят, отделенията на Хранене, които сервираха около три хиляди ястия на ден, трябваше да имат някакъв достъп до склада… Щеше да бъде пълен кошмар, докато всеки не преустроеше навиците си. И то ако всички групи с модули бъдеха наместени и закрепени на правилното място без негово наблюдение или дори под негово наблюдение. Лицето му беше пребледняло.

— Лео! — повика го познат мъжки глас.

С ядосано скръстени ръце по коридора се носеше Ти Гюлик. Силвър плуваше от дръжка на дръжка зад него, следвана от Прамод. Гюлик се хвана за една дръжка и спря пред Лео. Погледите на Лео и Силвър се срещнаха за едно объркано, кратко и мълчаливо „Здравей!“, преди Скачащият пилот да го притисне към стената.

— Какво направиха тези проклети четириръки? Минахме през толкова проблеми, за да заловим този кораб и да го доведем тук. А първото нещо, което направихте вие, е да започнете да го разрушавате. Едва изключих двигателите! — Гласът му поутихна. — Този малък мутант ли — той махна към Прамод — обърка нещата…?

Лео се прокашля:

— Един от обслужващите джетове блокира и се завъртя неконтролируемо. — „Терминът «непредотвратим инцидент» не е в речника ми, но разбира се, не мога да кажа, че е било грешка на четириръкото.“

— Хм — прокашля се Ти, — ами поне не се опитвате да го припишете на пилота… но каква е повредата все пак?