Читать «Щиглецът» онлайн - страница 365

На осмата сутрин се събудих след четиричасов, тежък сън, потънал в пот, напълно пуст отвътре и така отчаян, както не се бях чувствал никога досега в живота си, но бях достатъчно стабилен на краката си, за да разходя Попчик из квартала и да отида в кухнята, за да си изям закуската, подходяща за възстановяващ се след болест — яйца на очи и хлебче с масло — която Хоуби настоятелно ми предлагаше.