Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 69

Тялото му бе все така нервно, както винаги; може би дори повече. Но умът му вече не препускаше и не скачаше от едно на друго; днес умът му куцукаше внимателно от една тревога към друга.

Чудеше се какво ли би си помислил младежът е препускащ ум за стареца, надничащ от задната седалка на колата си.

Не можеше да си спомни какво ставаше в края на онзи разказ от Мопасан, който толкова силно го впечатли на младини - историята за страстната, безразсъдна любов. Разказваше ли авторът на читателя за утрото след драматичната среща на влюбените? Трябваше да провери дали книгата може да се намери. Вярваше ли все още в свободната любов? Може би да, теоретично; за младите, дръзките, безгрижните.

Но когато дойдеха децата, не можеше и двамата родители да гонят само личното си удоволствие - не и без да причинят беди със своята безотговорност. Той познаваше двойки, които толкова държаха на сексуалната си разкрепостеност, че децата им попаднаха в сиропиталища.

Тази цена беше твърде висока. Значи трябваше да има някакви отстъпки. Такъв бе животът, след като отминеш онази негова част, където всичко мирише на карамфилово масло. Например единият партньор можеше да практикува свободна любов, докато другият се грижи за децата. Най-често мъжът си позволяваше тази свобода; но понякога беше жената. Така можеше да изглежда и собственият му случай за външен човек, който не знаеше всички подробности. Такъв наблюдател би видял, че Нина Василиевна отсъства често - по работа, за удоволствие или и двете. Нита не беше до-мошарка нито по темперамент, нито по нагласа.

Човек можеше искрено да вярва в правата на другия - например правото на свободна любов. Но, да, между принципа и неговото осъществяване често лежеше душевна мъка. И той се заравяше в своята музика, която поглъщаше цялото му внимание и така го утешаваше. Макар че, когато присъстваше в музиката, той неминуемо отсъстваше за децата си. И вярно, понякога имаше свои собствени флиртове. Повече от флиртове. Опитваше се да направи каквото му е по силите, а това е всичко, което можеше да направи един мъж.

Нина Василиевна беше толкова жизнерадостна, толкова общителна и непосредствена - едва ли бе изненадващо, че и други я обичаха. Така си казваше той; и то бе вярно и съвсем разбираемо, макар и болезнено от време на време. Но знаеше също, че тя го обича и го е предпазвала от много неща, е които той не можеше или не желаеше да се занимава; и че се гордее е него.

Всичко това бе важно. Защото онзи неразбиращ външен наблюдател би разбрал още по-малко какво стана, когато тя почина. По онова време Нита беше заминала за Армения е А. и изведнъж се разболя. Той и Галя отлетяха за там, но Нита почина почти веднага след пристигането им.

Ето какви бяха голите факти: той и Галя се върнаха в Москва е влак, а тялото на Нина Василиевна пристигна със самолет, придружено от А. На погребението всичко бе черно, бяло и червено: земята, снегът и червените рози, поръчани от А. Пред гроба той застана до А. И остана до него - или по-скоро го задържа до себе си - през целия следващ месец. Когато по-късно ходеше да посети Нита, често заварваше гроба обсипан е червени рози от А. Гледката му носеше утеха. Някои хора не биха разбрали това.