Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 17

Това му дойде като гръм от ясно небе. И в същото време изпита ужасна любов към Розочка. Извърши какво ли не - блъскаше глава в стената, скубеше си косата, точно като герой от блудкав роман. Гаук най-строго го предупреди да се пази от двете жени, като каза, че са не само проститутки, а и ужасни кучки. Но това само засили вълнението му - много беше забавно. Толкова забавно, че едва не се ожени за Розочка. Само че, когато стигнаха до гражданското в Одеса, той откри, че си е забравил личните документи в хотела. А после - вече дори не си спомняше защо и как - всичко свърши и той избяга под проливен дъжд в три часа сутринта от един кораб, току-що акостирал в Сухуми. И за какво беше всичко това?

Но главното бе, че не съжаляваше за нищо. Нямаше прегради, нямаше мисли за утрешния ден. И как така едва не се ожени за проститутка? Заради обстоятелствата навярно и заради някакъв елемент на folie а dewcl. А също и заради вродения си дух на противоречие. „Мамо, това е жена ми Розалия. Сигурно не си изненадана. Не прочете ли дневника ми, където бях записал „Брак с проститутка“? Добре е жената да си има професия, не смяташ ли?“ Освен това не беше трудно да се получи развод, тъй че защо не? Изгаряше от любов към нея и няколко дни по-късно едва не се ожениха, а след още няколко дни избяга от нея в дъжда. Междувременно старият Гаук седеше в ресторанта на хотел „Лондон“ и се чудеше дали да си поръча един котлет или два. И кой може да каже кое ще е по-добре? Разбираш едва после, когато вече е твърде късно.

Той беше интровертен мъж, привличан от екстро-вертни жени. Дали това не беше част от бедата?

Запали нова цигара. Между изкуството и любовта, между потисниците и потиснатите винаги имаше цигари. Представи си как наследникът на Закревски, седнал зад бюрото си, му предлага пакет „Беломор“.

Той отказва и на свой ред предлага пакет „Казбек“.

Онзи също отказва и всеки слага върху бюрото своята марка - танцът е приключил. „Казбек“ се пушеше от хората на изкуството и самата картинка върху пакета намекваше за свобода - препускащ ездач на фона на връх Казбек. Казваха, че лично Сталин е одобрил рисунката.

Великият вожд обаче пушеше своя собствена мар-ка, „Херцеговина Флор“. Изработваха ги специално за него - е извънредно старание и тръпки на ужас, както не бе трудно да се предположи. Не че Сталин си позволяваше нещо толкова прозаично като да лайне една цигара „Херцеговина Флор“. Не, той предпочиташе да разкъса картонената тръбичка и да натъпче тютюна в лулата си. Запознатите казваха на неосведомените, че бюрото на Сталин било обсипано е хартиени късчета, парченца картон и тютюнева пепел. Той знаеше това -или по-скоро беше го чувал неведнъж, - защото нищо, свързано със Сталин, не можеше да се смята за твърде тривиално и безинтересно.