Читать «Шумерската клетва» онлайн - страница 3

— Не е така! — извика Лайбфремд. — Въпреки тежките ти престъпления ние ще те оставим жив, ако оперираш успешно доктор Индерхаус. Разбира се, ще бъдеш държан затворник, но в санаториума на Гросфлайш — не е нужно да ти напомням, че там пациентите живеят като крале или дори по-добре, като лекари в Бевърли Хилс!

— Ще ме оставите жив?

— Ще умреш от естествена смърт! Няма да бъдеш докоснат от доктор! — каза Гросфлайш. — И от професионална учтивост ще получиш отстъпка! Десет процента от сметката!

— Благодаря — отвърна смирено Гудбоди, но дори в този момент обмисляше начини за бягство.

Светът трябваше да узнае ужасяващата истина.

В деня на голямата операция амфитеатърът се запълни с лекари от всички краища на света. Животът на техния прочут лидер — доктор Индерхаус, бе поставен на карта и само осъденият престъпник, този Юда, Бенедикт Арнолд, Мъд и Кислинг на медицинската професия, можеше да го спаси.

Пациентът с обръсната глава бе вкаран на количка. Той се здрависа със себе си, докато колегите му бурно го аплодираха. Сълзи потекоха по бузите му при тази проява на обич и уважение, примесени със страхопочитание. После той видя приближаването на своя хирург и благостта на Хайд се смени с грозното лице на Джекил.

Гудбоди си сложи маската и ръкавиците. Гросфлайш опираше скалпел в гърба му, а един мъж, който приличаше на доктор Кейси след тежка нощ с главната сестра, се целеше с лазер в него.

— Отстъпете назад! Освободете ми място! — извика Гудбоди.

Той беше ледено студен, спокоен като повърхността на аквариум със златна рибка. Дългите му деликатни пръсти, които можеха да бъдат на концертен пианист, ако си бе сбъркал призванието, се свиха като змии, надушили кръв. Настана гробна тишина. Макар цялата аудитория до последния човек да го мразеше и презираше, и силно желаеше да го заплюе (без никаква стерилизация преди или след това), те неволно му се възхищаваха.

Часовете минаваха. Скалпелите режеха. Скалпът беше отвит назад. Бургии бръмчаха, триони виеха. Темето на черепа бе махнато. Тънки остриета се врязаха в сивата сбръчкана маса.

— Ах! — възкликна неволно Гросфлайш, когато предният дял на мозъка се повдигна подобно на подвижен мост. — Mein Gott! Какъв майстер!

Последва едно всеобщо „Ах!“, когато Гудбоди вдигна в юмрука си тумора, напомнящ медуза. Въпреки нежеланието си докторите, станали на крака, го удостоиха с десетминутни овации.

Колко тъжно, мислеше той, че най-големият триумф от поредицата блестящи триумфи, върхът на неговата кариера, беше също негово позорно поражение, негов залез. После изкараха пациента на количка, а хирургът бе сграбчен, съблечен и пристегнат към операционната маса. Гросфлайш и Юберпрайс, добре познат ректумолог и автор на прословутата статия „Дали доктор Уотсън отравя своите три съпруги?“, се приближиха до масата. Те се усмихваха с всевластна зловеща студенина и отблъскващо садистично доволство, подобно на доктор Мабузе.

Зрителите се наведоха напред. Открай време смятаха, че и за пациента, и за доктора е по-добре да минат без анестезия. Лекарят можеше да определи реакциите на пациента много по-точно и по-бързо, ако те не са притъпени.