Читать «Шумерската клетва» онлайн

Филип Хосе Фармър

Шумерската клетва

Приклещен в пътеката между щандовете „Замразени храни и сладолед“ от пристъпящите в двата й края убийци, Гудбоди скочи върху количката с хранителни стоки. С изяществото и усета на доктор Блъд (както го играеше Ерол Флин) той се гмурна над „Сладоледени фунии и шоколадови сиропи“. В същото време тласъкът на неговите отделящи се стъпала запрати количката по пътеката към стоящия най-близо убиец.

Макар Гудбоди да се извиси с голям апломб и забележителна красота, той събори високи кутии със сладоледени фунии и падна от другата страна в "Домашни инструменти и материали „Направи си сам“. Свличането на Гудбоди и гаечни ключове, клещи, отвертки, кутии с пирони и двойни контакти стресна клиентките и причини припадък на една от тях в „Храна за домашни любимци и кафези за птици“.

Гудбоди се гмурна под парапета и се втурна покрай предната част на супермаркета към „Високоалкохолни напитки“. Някакъв вик го накара да се озърне. Глупаците дори бяха извадили своите скалпели. Наистина бяха отчаяни. Но може би нямаха намерение да го убият в супермаркета. Вероятно го притискаха към паркинга, където други щяха да го заловят.

На минаване той дръпна силно щанд за книги джобен формат и го завъртя така, че „Долината на куклите“, „Уговорката“, „Съпрузи“ и „Пурпурно секс-създание от планетата Гърне от плът“ се разлетяха като свръхпъргавите пръсти на отчаяно гладни и отчаяно пишещи на машина автори на порнография. Най-близкият преследвач, размахващ своя скалпел, откри, че върхът му е забит в „Значи искате да бъдете неврохирург?“.

„Колко уместно и колко ужасно“ — помисли, докато минаваше тичешком през вратата. Той написа този бестселър, хонорара за който не би могъл да похарчи, защото можеше да открие, че агентът на ААМ чака да го залови, ако се появи да си вземе чековете.

На паркинга, осветен почти както денем, го връхлетя някаква кола. Той се извиси отново с тройно антраша, за да набере височина (напомни му за дните, когато бе влизал в амфитеатралната операционна зала под аплодисментите на прочути хирурзи и зинали от учудване студенти-първокурсници). Приземи се между шевролет и кадилак и хукна. Свиреха гуми, затръшваха се врати, топуркаха крака, ревяха гласове.

— Доктор Гудбоди! Спри! Няма да ти сторим нищо лошо! Това е за твое добро! Ти си болен, човече, болен!

Притиснат в ъгъла на две високи стени, той се обърна към тях. Нека никой не казва за него, че е хленчил — както и доктор Килдеър, млад бог, не би хленчил дори пред внушителна сметка, която няма да бъде изплатена.

Към него се приближаваха шестима с проблясващи скалпели. Той извади рязко собственото си острие — бързо като магическия куршум на доктор Ерлих. Щеше да падне в бой. Те нямаше да се отърват леко, ако кръстосаха стоманени остриета с човека, чието гениално боравене с режещия ръб можеше да бъде надминато само от Док Севидж, вече пенсионер.

Тогава доктор Гросфлайш, огромен като Леърд Крегър, когато играеше студента по медицина в „Квартирантът“, изскочи напред и хвърли спринцовка калибър 0,1. Скоростта и точността на полета й можеха да възхитят дори свадливия (но добър) стар доктор Гилеспи, особено както го играеше Лайънъл Баримор. Гудбоди отвърна с великолепно париране, изпратило спринцовката над стената по-високо, отколкото се възнесъл легендарният стажант-лекар, изпил балсамиращата течност.