Читать «Шило в торба» онлайн - страница 3

„Вярно, вярно... — помисли си Посудин. — Ама как не съм знаел туй по-рано!“

— Пък на който му трябва, той и без фрухти и без пилета ще научи. По телеграфа всичко се знае... Както и да си увиваш муцуната, както и да се криеш, тук вече знаят, че идеш. Чакат... Посудин още неизлязъл от къщи, а тук вече — заповядай, всичко е готово! Ще пристигне той, за да ги спипа на място, да ги даде под съд или да смени някого, а те ще го вземат на присмех. Макар, ще рекат, ваше сиятелство, че си пристигнал скришом, гледай: всичко ни е чисто!... Той ще се повърти, повърти, па току ще си замине с празни ръце... Пък още и ще ги похвали, ръка ще стисне на всички, ще поиска извинение за безпокойството... Такива ми ти работи! А ти как го мислеше? Хо-хо, ваше благородие! Хората тук са хитри, един от друг по-изпечени!... Драго ти е да ги гледаш какви са дяволи! Ами на, да речем, днешния случай... Карам таз заран празна колата, а срещу мене от гарата лети чифутинът, бюфетчията. „Къде си тръгнал, питам, ваше чифутско благородие?“ А пък той казва: „Карам вино и мезе в град N. Там днес чакат Посудин.“ Хитро, а? Посудин може още само да се тъкми да заминава или да си забулва лицето, че да не го познаят. Може вече да пътува и да си мисли, че никой хабер си няма, дето е тръгнал, а пък за него, моля ти се, вече са приготвили и виното, и сьомгата, и сиренето, и разните му мезета... А? Пътува той и си мисли: „Свършено е с вас, момчета!“ — а момчетата хич не ги е грижа! Нека е тръгнал! Те вече отдавна всичко са потулили! — Назад! — изхъхри Посудин. — Карай назад, ггговедо!

И смаяният колар зави назад.

1885

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

Шило в мешке, 1885

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2002]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30