Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 214

От залата долетя тромаво, подигравателно ръкопляскане — и ясният глас на Морган. Сабрина никога преди това не беше чувала такъв прекрасен звук. Сравнена с дълбокия, толкова добре познат тон, гайдата на Ев изглеждаше куха.

— Браво, Ев — каза Морган. — Великолепно представление. Слушателите са запленени. Много впечатляващо, наистина.

Сабрина надзърна иззад парапета на галерията. Ев и Морган стояха един срещу друг. Ев остави гайдата.

— Какво всъщност правиш тук? — попита Морган и скръсти ръце под гърдите си.

— Дойдох да видя как се правиш на глупак. Като в Лондон.

Морган видимо трепна.

— Била си в Лондон?

— Да. — Тя извади нещо изпод наметката си и му го подхвърли. Кесия, много прилична на онази, която баща й беше дал на Морган. — Но мен не могат да ме купят с Камеръново злато, както купиха теб.

Морган се взираше смаяно в кесията.

— Просякът?

— По-добре да прося, отколкото да продам душата си на Дугъл Камерън.

Кесията се изплъзна от ръцете на Морган и падна на пода.

— Защо се върна в Шотландия, Ев? Простих ти, че научи Раналд да свири на гайда. С времето сигурно щях да ти простя, че по погрешка уби баща ми. Но никога, никога няма да ти простя, че направи жена ми саката.

„Жена ми.“ Очите на Сабрина се напълниха със сълзи. Още веднъж тези думи. Скъпоценни, важни думи. Дори съдебното решение не беше в състояние да ги изличи. Ала следващите думи на Ев я накараха да отвори стреснато очи.

— Не съм го убила по погрешка, момчето ми. Много добре знаех какво искам, когато го пронизах с камата.

Ако имаше стол наблизо, Морган сигурно щеше да седне. Той се намръщи объркано.

— Защо, за бога?

Ев направи няколко крачки към него и плитката се удари тежко в гърба й. Гласът й трепереше от страст.

— Защото вече не издържах. Когато вдигна чаша за скъпата си Бет, трябваше да го накарам да замълчи. Бет! — Тя буквално изплю думата. — Все тази проклета Бет! Той искаше тя да роди децата му, нали разбираш. Постоянно ми повтаряше, че родословното й дърво било достойно за крал, че подхождало на могъщ клан като Макдонълови, че ако имал син от такава жена, той щял да стане велик господар.

— Не те разбирам. Мислех си, че го обичаш!

Ев се извъртя към него, почти красива в гнева си. Омагьосана от преобразяването й, Сабрина забрави да се крие. Но Ев имаше очи само за Морган.

— Отвращавах се от този надут петел! Единствената причина, че не го убих по-рано, беше, че исках да го видя как умира бавно от пиянството си, как се дави в собствената си мръсна кръв.

— Но той те е предпазил от пребиване с камъни — напомни й Морган. — Той ти е спасил живота!

— Спаси твоя живот! — Думите на Ев прозвучаха като окончателна присъда.

Морган я погледна подозрително, сякаш се опасяваше от поредната й хитрост, от следващата невероятна приумица на своеобразната й логика.