Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 21

— Хайде, не чу ли какво ти казах! — подкани я отново той. — Много си мила, но нямам намерение да си губя повече времето с теб. Доколкото си спомням, ти стоеше там. До вратата.

Объркана и в същото време възхитена от този готов за игра Морган, Сабрина застана до вратата. Той й кимна и заповяда:

— А сега вземи меча си.

Докато наблюдаваше усилията й да вдигне тежкия меч, ъгълчетата на устните му затрепкаха.

— Как ли съм го свалила от стената? — запита се учудено Сабрина и той едва не се изсмя с глас. Дори след втория и третия опит острието не пожела да се вдигне на повече от педя от пода. Сигурно вместо главата щеше да ми отсече краката, каза си развеселено той. Пъшкайки от напрежение и с треперещи ръце тя най-сетне го погледна в лицето.

Морган я удостои с ослепителна усмивка.

— Достатъчно, малката. Ти стоеше точно на това място, когато заплаши да ме обезглавиш, а аз смятах да направя ето какво.

Той извади от колана си пистолет и се прицели в красивата и гръд.

Мечът падна тежко на пода.

— Мръсен измамник! Закле се, че си оставил всичките си оръжия. Толкова ли нямаш…?

— Разум? Или приличие? — Мъжът вдигна рамене. — Аз съм Макдонъл, момиче. Нима си очаквала да играя честно?

В първия момент очите й потъмняха от старата болка и гняв Морган усети разкаяние, че не й беше дал възможност да изживее своя малък триумф.

— Не — отговори тихо тя. — Ти никога не си играл честно.

Принудена да капитулира, тя остави тежкия меч до стената и отстъпи настрана, за да го пропусне през вратата. Той прибра пистолета в колана си.

— Морган?

— Какво има? — Той спря под рамката на вратата и телата им се докоснаха в мрака. Тя протегна ръка.

— Пистолета. Моля те.

Морган се изненада от смеха, който излезе от гърдите му, не по-малко от нея. Приемайки поражението си, той сложи оръжието в ръката й и сключи пръстите й върху него като крехки листа на орхидея.

Наведе се, притисна устни към ухото й и пошепна:

— Никога не бих поверил пистолета си на друго момиче Внимавай с него, чуваш ли!

Докато слизаше по стълбището с леки, почти безгрижни стъпки, Морган се питаше дали пък не беше минало достатъчно време, за да бъде сключен мир между един упорит Макдонъл и сладката принцеса Камерън.

* * *

Сабрина се облегна на вратата, готова да заплаче. По някое време се погледна и видя, че притиска пистолета на Морган до гърдите си. Веднага го отдалечи от себе си и го залюля на два пръста.

Да внимава с оръжието, как ли пък не! Трябваше да го застреля, негодника! Това заслужаваше — да бъде застрелян със собствения си пистолет!

Тя погледна нощницата си и се почувства белязана от кръвта на Морган като примитивен победен трофей. Велики боже, как ли щеше да се разкрещи Енид, ако се събудеше и видеше скъпата си братовчедка с кървава нощница и зареден пистолет? Е, не се знаеше дали оръжието е заредено. Но Морган не беше от мъжете, които биха се разхождали с празен пистолет. Тя обърна дулото към лицето си, затвори едното си око и се опита да погледне вътре, но не откри нищо.