Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 19

Без да съзнава какво прави, тя откъсна ивица от скъпоценните завеси на майка си и я уви около дланта му.

— Е, какво правиш тук горе? Клане ли си планирал? Или търсиш начин да хвърлиш арфата от прозореца? А може би си донесъл мишка, за да я сложиш в леглото ми?

Щастлива мишка, каза си Морган, но не посмя да го изрече гласно.

— Щом непременно искаш да знаеш, дойдох тук, за да остана малко сам.

— Ха! — Тя завърза здрав възел и сега вече той трепна. — Макдонъл и усамотение — изобщо не си пасва!

— Доста силни думи за момиче, което само преди минута ме заплаши, че ще отнесе главата ми на табла в залата при баща си.

На това нямаше какво да се отговори. Морган посочи с глава към вратата.

— Защо не си при братята си? Това е изключително удобен случай да покажеш на грубите селяци, че си благородна госпожица.

Морган беше пораснал, но неприятният му навик да я засрамва, че е това, което е, беше останал. Момичето изпухтя презрително.

— Груби селяци, точно така! Боси диваци, такива са всичките! Мама трябваше да ги нахрани отвън на яслата.

Гласът на Морган беше спокоен, липсата на чувство прозвуча като укор.

— Разбирам, че маниерите им не са по твой вкус, но причината е, че повечето от тях никога не са виждали такива количества ядене и сигурно друг път няма да имат възможност да се нахранят до насита. А са боси, защото пестят старите си обувки за зимните месеци. Никой не иска да загуби пръстите на краката си в дълбокия сняг.

Сабрина почувства срам. Морган умееше да изважда на бял свят лошите й страни. Тя сведе глава и веднага си пожела да не го беше правила, защото погледът й падна върху силните контури на голите му крака. Мускулестите прасци бяха осеяни с руси косъмчета. Стъпалата му сигурно бяха здрави като кожа, за да ходят без защита по каменистите планини. Самата тя беше скрила крачетата си в пухкави кашмирени чехлички.

— Щом непременно искаш да знаеш, аз умолявах мама да взема участие в празненството — призна тихо тя.

— А защо не се обърна към татенцето си, което те обожава? Или сладката ти муцунка вече не постига желаното? Много добре си спомням, че той никога не можеше да устои на трепкането на смешните ти дълги мигли.

Сабрина го погледна изненадано. Морган никога не й беше позволил да разбере, че е забелязал миглите или друга част от външността й.

— Даже татко беше неумолим. — Тя се изсмя тихо. — Не знаеш ли, че Макдонълови се славят като похотливи типове? Сигурно го е било страх, че някой от вас ще ме зашемети с един удар и ще ме отвлече за косите.

Морган мълча толкова дълго, та тя помисли, че отново го е разсърдила. Той посегна към нея, хвана една къдрица от косата й в здравата си ръка и я потърка между палеца и показалеца. Лицето му изрази замечтаност и сърцето й веднага ускори ритъма си.

Той плъзна гъстия кичур през пръстите си като каскада от лунна светлина и отново обърна към нея тъмния си, горещ поглед.