Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 22

— Така не може да продължава — укори се сърдито тя.

Отказвайки да приеме, че тежестта в крайниците е последствие от неговата целувка, Сабрина мушна меча на баща си под тапицираната пейка и скри пистолета зад огледалото. Преди да затвори вратата, хвърли меланхоличен поглед към музикалната стая. В ярката светлина на утрото срещата щеше да й се струва само сън.

Зарадвана от мрака в галерията, тя тръгна по коридора, за да отведе Енид в леглото и самата тя да се скрие под завивките, преди някой да я е забелязал. Ала смехът — дълбок, звънък и примамващ, — я закова на мястото й.

Привлечена от странните звуци и златното сияние на косата му, когато отметна глава и се засмя на шегата на Брайън, тя се плъзна към парапета и коленичи. Веселият смях подмлади лицето на Морган, циничните линии около очите изчезнаха и кожата се опъна. Слънцето, вятърът и отговорността го бяха състарили преждевременно. Някои мъже оставаха цял живот момчета, но Морган Макдонъл беше дошъл на света като мъж.

Мъжката му красота отново я зашемети. Сърцето й се сви, сякаш някой го беше стиснал между пръстите си. Ръцете й се вкопчиха в парапета.

Алекс, седнал от другата страна на Морган, напълни чашата си и вдигна наздравица. Погледът на Морган се отправи към галерията и улови нейния. На устните му изгря добре познатата усмивка, той вдигна чашата си и безмълвно я поздрави. Брайън го удари по раменете и Морган бързо сведе глава, за да не издаде скривалището й.

В залата беше шумно, но Сабрина не чуваше нищо. Сърцето й биеше ускорено, изпълнено с крехко щастие. От страх да не издаде новите, скъпоценни чувства, тя се принуди да отвърне поглед. Видя как чернокосият Макдоналд стана, държейки се за стомаха, и се измъкна навън. В залата нахлу студен въздух и развя старите знамена.

Прекалил е с еленския бут, каза си Сабрина и се ухили злобно.

След като виното и разговорите укротиха духовете, баща й и Ангъс се забавляваха също толкова добре, колкото синовете им. Забулената фигура, която не напускаше мястото си зад Ангъс, беше изчезнала. Вероятно спеше в някое ъгълче на залата. Майката на Сабрина също изглеждаше уморена и очевидно се готвеше да се оттегли.

С ъгълчето на окото си Сабрина забеляза как стенният килим зад двамата господари се раздвижи. Тя погледна към входната врата, очаквайки да види връщането на лакомия Макдонъл, но тя беше затворена.

Сабрина се намръщи. Изведнъж я обзе страшно предчувствие и тя се изправи. Облегна се на парапета и устреми поглед към стенния килим. Дали той наистина се движеше или трепкащите пламъчета на свещите й играеха лош номер? Краката сами я понесоха към стълбата, подчинявайки се на своя собствена воля. Трябваше веднага да разбере откъде идваше усещането за опасност.

— Сабрина! Защо, за бога, не си в леглото?

Викът на майка й я изтръгна от замаяността. Едва сега й стана ясно, че се намира в долния край на стълбата. Разтърси глава, за да подреди нахлулите в главата й възприятия. Загрижено смръщеното чело на баща й. Дръзките лица на Макдонълови, които се побутваха под масата. Мрачното изражение на Морган.