Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 177

— Предай се — продължих бързо да го увещавам.

— Предупреждавам те…

— Спаси живота си, Кайл. Ако сега се предадеш, ще получиш необходимите медицински грижи.

Замълча за момент. За мое изумление видях, че плаче.

— Така или иначе ще ме убият.

— Няма. Нали за това са адвокатите. А съдебните процеси траят с години.

— Няма да отида в затвора!

— Значи предпочиташ да умреш?

Той преглъщаше сълзите си. Опитах се да прикрия надеждата си, когато забелязах, че напрежението по лицето му изчезна и той започна да се отпуска.

В този момент Гарднър започна да придвижва ръката си към пистолета.

Кайл обаче го видя.

— Мамка му! — изкрещя той и притисна силно гърлото на Гарднър.

Агентът изпъшка и се задави, докато търсеше пипнешком пистолета. Кайл протегна свободната си ръка към оръжието. Хвърлих се към тях, макар да знаех, че няма да успея да го достигна навреме.

Тогава откъм коридора се чу шум.

Джейкъбсън стоеше на вратата с пребледняло от шок лице. Отметна бързо сакото си и посегна към пистолета си.

— Остави го! — изкрещя Кайл и се изви така, че да се скрие зад тялото на Гарднър.

Тя спря, но не махна ръка от пистолета. Кайл трябваше да извие своята под доста неудобен ъгъл, за да извади докрай оръжието на Гарднър от кобура. В тишината се чуваше само тежкото му дишане. Гарднър вече не мърдаше. Беше увиснал на ръката на Кайл като чувал, лицето му бе потъмняло.

Кайл облиза устни, докато гледаше към пистолета на Джейкъбсън.

— Махни си ръката от пистолета и пусни Гарднър! — нареди тя, но въпреки заповедническия й тон гласът й потреперваше.

Кайл усети това. Адреналинът му бе влял нови сили. На кръглото му като месечина лице се изписа усмивка. Сега отново той контролираше положението и това му доставяше удоволствие.

— О, не. Ти ще трябва да оставиш пистолета.

— Няма да стане. Давам ти последна възможност…

— Ш-ш-шт… — каза той и той наклони глава към Гарднър все едно се ослушваше. — Пулсът на партньора ти почти не се усеща. Става все по-слаб… и по-слаб… и по-слаб.

— Ако го убиеш, няма какво да ме спре да те застрелям.

Самодоволното изражение на Кайл изчезна. Розовият му език отново се показа и навлажни устните.

— Да сключим сделка… — започна той, но в този момент над главите ни се чу тропот от стъпки.

Очите на Кайл се разшириха, Джейкъбсън се разсея за миг, той извади пистолета от кобура на Гарднър и стреля.

Видях как Джейкъбсън залитна, но тя също бе успяла да извади пистолета си. Кайл пусна Гарднър, който се строполи на земята, после се чуха още два изстрела. Огледалото до главата ми се пръсна и около мен се посипаха стъкълца. Пистолетът на Кайл изтрополи и той се свлече на пода като кукла, чиито конци са били прерязани.

За втори път този следобед ушите ми пищяха от изстрелите в затвореното пространство. Спуснах се към Джейкъбсън. Тя се бе облегнала на стената, но продължаваше да държи пистолета насочен към Кайл. Лицето й беше бяло като тебешир и силно контрастираше с тъмното петно в лявата част на сакото й, което ставаше все по-голямо и по-голямо.