Читать «Шегите на демокрацията» онлайн - страница 5

— Добре де при златаря намира пари, а при тебе какво?

— Любов бе братче! Друго какво може да намери?

Коко погледна приятеля си със съжаление и мигом разбра, че той е по-зле дори от него самия. Отпи от бирата и се загледа умислено в едно мазно петно на покривката.

— А с охранителната уредба какво стана?

— Така си е както си я знаеш. Тесният специалист, дето го знаеш, ми поиска още пари и работата се блокира. Висят си жиците от стените и събират паяжини. Изписал съм братче, един куп адреси за работа в чужбина. В момента окото ми се е насочило към Нова Зеландия. Много е далече и малко безработни нашенци могат да стигнат до там! Какво ще кажеш?

Коко нямаше какво да каже. Той беше толкова уморен, че даже не му се мислеше по въпроса. Гурбетлъкът го беше съсипал! Нередовното хранене бе подлютило старата му язва. Беше се прегърбил от носене на тежкия товар. Умората така силно го налягаше, че имаше едно единствено желание, да легне и да спи, да спи без да се събужда!

— Приятел, уговорих се с един стар колега за една работа в тукашната му фирма.

— Не се ли напати от колеги, бе човек?

— Вярно е, но къде можеш да идеш? Един завод, за майтап, вече не работи!

— И аз не зная какво да правя! Ще ти кажа нещо, но си мълчи! В началото на другия месец ще хлопват вратите и на нашия комбинат. Какво ще правя, не зная!

— Ами да ходим в Нова Зеландия!

Фори го погледна недоверчиво. Не знаеше дали се шегува или говори само за да се намира в приказки. Някаква муха сънливо се въртеше около чинията с вече студените кебапчета. Някъде зад тях ревна усилвателната уредба. Мухата стреснато подхвръкна и се изгуби в неизвестна посока. Започваше вечерната музикална ресторантска програма.

Беше средата на лятото! На тях обаче им стана някак студено. Дали от мисълта за Нова Зеландия? По географско положение тя е много близо до южния полюс.

— В червено ферари да седна — а…! — започна да фалцира певицата.

Фори а загледа с умиление.

— Абе приятел, да вземем ли по още една бира?

След това въздъхна дълбоко, подсмъркна, почеса се по носа и започна да тактува с пръсти по масата в такт с ритъма на модерната чалга. Това предложение разсъни донякъде Коко. Той махна решително с ръка и се провикна.

— Хей! Келнер! Я дай по-още една бира!

Информация за текста

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2929]

Последна редакция: 2007-06-05 22:09:17