Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 87

Излезе от укритието си и се запъти към Адриан, глупашки ухилен. А последният, застанал с гръб и улисан в грижи, изобщо не го забелязваше…

Зверско ръмжене изтръгна и двамата мъже от унеса им. Немската овчарка, усетила евентуална опасност за господаря си, бързо притича и застана пред него като щит. Напрегнатото като струна тяло, оголените зъби, омразата, извираща от тъмните очи — всичко това не оставяше и капка съмнение за намерението на кучето спрямо високия двуног.

— Долу момичето ми, долу — укроти я веднага по навик Адриан. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да… Не… Всъщност, не знам — призна си Стефан. — Не съм дошъл да искам помощ. Просто да изкажа признателност.

— Моля? — не разбра младият мъж.

— Да изкажа признателност за това, което правиш, Адриане…

— Откъде знаете името ми? Не помня да съм ви срещал!

— За това, че превеждаш на български най-добрия писател, живял някога на този свят — продължи налудничавия си монолог Стефан, без да обръща внимание на въпросите на събеседника си. — За това, че както той прави хората на запад по-добри, ти ги правиш по-добри тук. Ти и той, вие двамата, придавате смисъл на живота ми…

Адриан бавно започна да придвижва десница към задния си джоб и едновременно с това леко да отстъпва. Що за откачалник беше тоя? Кралев усети безпокойството му и помирително вдигна ръце:

— Спокойно, спокойно, не искам да ви стряскам. Просто искам да знаете, че това, което правите, е хубаво. Продължавайте. Не спирайте. И знайте, че имам всяка книга на Стивън Кинг, преведена от вас. Ще имам и бъдещите ви…

— О, така ли? — смотолеви Адриан. — Ами, хм, добре, благодаря. Аз ще тръгвам.

Стефан въздъхна.

— Довиждане, г-н Лазаровски. Фактът, че се запознах с вас, направи този ден един от най-щастливите в живота ми.

След тези думи дългучът се обърна и бавно се запъти към метростанцията, размахвайки ръце около тялото си като ветропоказатели. Адриан и кучето му го проследиха с поглед, докато се изгуби в далечината. Преводачът потръпна — тази среща му бе напомнило един случай от живота на Стивън Кинг. През нощта в дома на писателя нахлул мъж, носещ кутия от обувки и уплашил съпругата му Табита, която била по тънка нощница сам-сама — Стивън отсъствал. Натрапникът твърдял, че Кинг е откраднал негови идеи и така е написал цели три книги. Заплашвайки, че в кутията има бомба, той се качил на последния етаж в имението. Табита Кинг, естествено, извикала полиция. Когато органите на реда спипали хахото, взели, че отворили кутията. А тя се оказала пълна догоре с гумички от моливи, свързани помежду си с изправени кламери. Кутия от обувки, пълна с гумички на телени шишчета. Случка, подтикнала автора да напише повестта си „Таен прозорец“.

Адриан се обърна към кучето.

— Ама че идиот беше тоя! Направо плачеше да се озове между зъбките на моето момиче, нали?