Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 85

— Бихте ли могли да преведете на английски този текст и да ме посъветвате как и къде да го изпратя? Колко ще струва? — избъбри в скоропоговорка дългучът.

По принцип залата не предлагаше услуга превод, но Жоро бе завършил английска гимназия и реши да изцеди някой лев за себе си. Хвърли един поглед на текста — има-няма половин страница. Реши да рискува:

— Ще ви го преведа срещу 20 лв.

— Добре, добре — закима в съгласие странният тип, щеше да си откачи главата още малко. Ех, можеше и повече да му изкрънкам, мислено си каза Георги и продължи:

— За какво всъщност става въпрос?

Стефан Кралев се поколеба, после тихо, гледайки в земята, отвърна:

— Бих искал да изпратя този текст, преведен на английски, на писателя Стивън Кинг.

— По електронната поща ли ще го пращате, или обикновена? — запита Жоро.

Маркучът отчаяно разпери ръце.

— Не знам, тъкмо това бих искал да ви питам. Не знам нито адреса на Стивън Кинг, нито пък електронната му поща. Как бихте ме посъветвали да постъпя?

— Аз лично бих ви посъветвал да го изпратите на всички възможни места. Така ще имате най-голям шанс Стивън Кинг да го получи. Седнете на този стол и ме изчакайте да го преведа.

Стефан се подчини, а Жоро започна с превода. Беше кратко и лесно, не се затрудни въобще. Елементът на изненада от оригиналната молба го нямаше налице — преди няколко месеца един олигофрен помоли Георги да изтегли на руски устава на ООН и да го изпрати от негово име на Кофи Анан (сякаш той не го знаеше), защото политиката му не била както трябва нещо си. Кретени дал Господ под слънцето…

След малко Жоро беше готов, записа файла на Word и направи знак на Стефан. Последният скочи като човече на пружинка и се облещи.

— Вижте, текстът е готов. Предлагам първо да го изпратим по имейла, въпреки че както виждам от официалния сайт на писателя [[http://www.stephenking.com|www.stephenking.com]] той не го получава лично, ами администратор някакъв. Пращаме… Така. Сега ще принтна файла на английски в три екземпляра.

Кралев остави банкнота с лика на Стефан Стамболов и внимателно взе листовете, изплюти от принтера, а душата му пърхаше като птичка. Георги продължи:

— Ето на това листче ще ви запиша три адреса, на които бихте могли да изпратите писмото. Току-що ги намерих в интернет.

— На кой от трите адреса?

— И на трите, да имате шанс! Всеки лист — на по един адрес. Този, първият на листчето, който съм записал, е адресът на офиса на писателя — „Флорида Авеню“ №49, Бангор, Мейн. Вторият, е адресът на някаква пощенска кутия — номер 1186, която уж ще го изпрати на офиса, ама кой знае… Третият, е личният му, където живее. По принцип тук пише, че не бива да му се праща поща там, ама на нас българите нали ни е в кръвта да нарушаваме правилата, какво толкова. Пратете и там — на Източен Бродуей №47, Бангор, щата Мейн.

— Благодаря ви изключително много — трогнат до дъното на душата си отрони Стефан.

Жоро махна с ръка.

— Няма защо. Ако има нещо проблем — потърсете ме.

Кралев благодари още веднъж и офейка от залата. Георги поклати глава, после влезе обратно в играта S.T.A.L.K.E.R. и се потопи в сенките на Чернобил.