Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 82
Бранимир Сыбев
Естествено, Силвето не можеше да го изтърпи и се приближаваше към него, след което кротко го питаше може ли да помогне. Тогава медитацията му се нарушаваше, той се сепваше, прегърбваше се отново и започваше да мига на парцали. Избърборваше нещо смутено, свил уплашено рамене, след което си тръгваше, извръщайки се няколко пъти назад, вперил жаден взор в книгите на най-филмирания писател на света. На Силвана предния ден й бе изчезнала една от тях — сборникът „Всичко е съдбовно“. Разбра го чак тази сутрин като нареди сергията. Досега никога не бяха крали книги от нея, но явно вчера бе минал и успял да издебне подходящ момент, за да свие дебелата тухла, проклетникът. Беше напълно сигурна, че е той.
— Ще желаете ли нещо? — попита продавачката с глас, сякаш току-що изваден от фризера. Хич не й беше до тоя, още повече че вчера вероятно бе откраднал от нея книга, която тя щеше да заплати от собствения си джоб. А днес идваше за още! Клептоман проклет!
Стефан усети силната й неприязън и се сви още повече, даже се изчерви. Ясна работа — той е.
— Вчера ми е изчезнала една книга — продължи Силвия все така ледено. — „Всичко е съдбовно“, на Стивън Кинг. Понеже знам, че вие сте му…
Рискован ход. Ако беше някой друг, щеше да се възмути от подобно обвинение, макар и поднесено по така завоалиран начин. Щеше да се тросне, да се врътне обиден и да не дойде повече при Силвана — дори да е виновен. Но не и този човек. Не и Чичко Стиви Крадльото.
— Аз-аз-аз не знам, не мога, откъде да разбера, къде ти, не съм чул — запелтечи несвързано той, мигайки често-често. Погледът на Силва не беше по-топъл от гласа й. Крадецът на книги накрая схвана, че е силно нежелан и се отдалечи, размахвайки смешно крачолите на дългите си пергели.
Силвана извади ластика, прибра черните си коси в стегната опашка и мислено се поздрави с малката победа.
Стефан крачеше бързо по бул. „Гоце Делчев“, свил ядно устни като кокоша трътка. Мамичката й дебела на тая! Беше разбрала, че е той. Какво му ставаше напоследък? Вчера успя за пръв път да вземе книга и от нея, и от онзи льохман на „Славейков“ — и двата пъти го бяха разкрили, че и каскета си загуби, отделно бе с насинено рамо. Явно причината бе в младите продавачи — зорки погледи, буйна кръв. Трябваше да се ориентира да краде от по-възрастни — и той самият вече не беше в първа младост.
Днес Стефан Кралев не успя да открадне нищо и се прибра безславно на тавана си на „Пиротска“. Изпъна се по гръб на кревата и хвърли критичен поглед на голите, жълто-бели стени, покрити с размазани петна от убити насекоми. Крайно време беше да предприеме нещо относно интериора в тази насока. Тапети може би? Или…
