Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 75

— Гледай сега, путко, к’во става, кат’ ти завра тоз дебелия! На който съм го тикал — всеки охка, вика, моли ме да спра, пък накрая пак ме търси да го шибам! Това се казва късмет! Сбираме се тука с аверите да бистрим далаверата и на какво попадаме? Голо путе! Мислех, че само по приказките голи жени тичкат нощем из гората, пък тя каква била работата… Ами, да започваме.

Булут разтърка члена си и се отпусна на едно коляно между бедрата й. Тя зарита отчаяно, но той я скастри:

— Не шавай, да не ти разбия устата на бърза ръка. То отначало само ще те боли, после става хубаво…

Долетяло от храстите камъче чукна Бармана по тила и го накара да скочи като пружина.

— Кой е там, бе?

Не последва отговор. Насилвачът продължи:

— Ооо, нека позная. Ти си тъпкачът на тая курва, нали? Ама те е страх, щото си сам, а ние сме трима! Ела де, пич, не се стеснявай. Ще я наеба пред очите ти, пък после и тебе ще еба с тоз големия хуй!

Бармана си повдигна тениската и започна да се пляска с члена по корема. От мрака долетя втори камък, по-голям и ръбат и го перна право в челото. Булут се пипна невярващо по главата — пръстите му лепнеха от кръв.

— МАМИЦАТА ТИ ШЕ ЕБА! — изрева с пяна на устата той, прибра си члена и се затича към храстите.

— Барман, чакай! — викна му Макса, ала нямаше кой да го чуе.

Булут потъна в мрака, сипейки псувни и чупейки клони. Изведнъж отекна по-отчетлив пукот.

Храстите шумоляха. Някой вътре мърдаше.

Шаваше.

От мрака долетя нещо и тупна в краката на Карло. Той го погледна и изтръпна — беше откъснатият пенис на Бармана. Макса посегна към кръста си и извади газовия пистолет, пригоден да стреля с бойни патрони.

— Кой си ти? — попита той, докато с бавни, дебнещи стъпки потъваше в тъмното. — Ела де, покажи се, нищо няма да ти направя…

Мълчание.

Карло стигна до храстите и започна да рови из тях с пистолета, изправен на пръсти.

Грешка.

Изотдолу се мярна крайник, сграбчи го за глезена и грубо дръпна вътре. Макса извика от уплаха падайки и стреля няколко пъти напосоки. После се чуха звуци, сякаш месар сече със сатъра си.

И тишината отново се възцари.

Серхат трепереше, останал сам в мрака с окованата. Пакетчето семки падна от ръцете му, но той не забеляза. Какво ставаше тук? Явно нещо нередно. Не беше силен като двамата си приятели, още по-малко пък храбър. Май, май трябваше да се пръждоса оттука, най-добре щеше да направи. С някоя от колите? Да, ама те бяха на Макса и Бармана, ключовете им си бяха в тях и Черния за нищо на света не би отишъл в храсталаците. Значи, пеша…

Изведнъж голото пиче започна да се кикоти. Хилеше се като някоя побъркана вещица, мамка й. Серхат я погледна и изтръпна — право в него се взираше, проклетницата.

— Той идва за мен — каза тя. — Принадлежа само на него. Тялом и духом. А вие сте глупаци…

— Млъквай, мършо! — викна й Черния.

В отговор мацето изсъска и започна да се криви. Изпъваше гръб на дъга и се мяташе като русалка. Серхат не бе виждал досега човек да прави такива движения.