Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 46

Бранимир Сыбев

Понякога се случваше Стилиян да вземе три филма, всичките ужаси. Никога не страдаше от кошмари — сънят му беше рядко здрав, без сънища. Веднъж или два пъти в месеца Стилиян си вземаше три касети с порно. И досега не успяваше да подобри рекорда си от шест изпразвания за пет часа, постигнат в първата година на откриването на видеотеката. Деца нямаше, никога не се бе женил, никога не беше правил секс, никога не се бе целувал. Това вече не го притесняваше така силно, както преди да навърши четирийсет. Тестостеронът в мъжкия организъм сега не е в същото количество, в което е когато си примерно на двайсет, мислеше си Калчев. Единственото хубаво нещо щом остарееш, е, че членът не те буди всяка сутрин, надут подобно на горд червен петел. И не се налага да го чакаш да спада, преди да се изпикаеш.

В горещия юнски следобед Стилиян влезе във видеотеката и остави на плота вчерашните касети. Сашо — силен мъжага с катинарче и бръсната глава, се усмихна на своя топ клиент.

— Здравейте, господин Калчев!

Кипаджията махна раздразнено с ръка.

— Ех, Сашо, стига с това господин Калчев! Викай ми Стилиян, на малко име, зарежи ги тия официалности.

— Какво ще вземете днес? — попита собственикът на видеотеката и започна да отваря касетите, проверявайки дали са превъртени.

— Ами ще видим — неопределено измърмори Стилиян и погледът му се плъзна по рафтовете. Във въздуха се усещаше леката миризма на сяра.

Докато Сашо върна по местата „Изгубени момчета“, „Аризонски върколак“ и „Тути Фрути“, редовният му клиент си бе избрал нови филми за вечерта — „Инкубус“, „Къщата на бродещите мъртви“ и „Дивашки секс“.

— Както винаги — два черни и един червен, а? — подсмихна се Сашо, постави касетите в обложките и отчете наема им в компютъра.

— Е, почти винаги — неопределено измънка Стилиян, прибра касетите в платнената чанта и се сбогува набързо. Миризмата на сяра, която усети като влезе във видеотеката, бе започнала да става нетърпима.

Александър Пенчев махна с ръка след него и неопределено се усмихна. Погледът му беше пронизващ, а очите му сякаш бяха бездънни ями…

Тази нощ Стилиян изгледа ужасите и първите петнайсет минути от порното. Сънят го налегна внезапно и той заспа на фотьойла, стиснал незапалена цигара в лявата ръка и оная си работа в дясната.

Два поредни дни кипаджията взе трите части на „Писък“ и тези на „Знам какво направи миналото лято“. Модерният съспенс не му допадна особено, но ставаше за гледане, въпреки че пискащите страхливи тийнейджъри повече го подразниха, отколкото да предизвикат онази сладостна тръпка под лъжичката, която Стилиян изпитваше винаги, когато е уплашен, превъзбуден или под голямо напрежение. Тази тръпка за него беше всичко и не можеше да се сравни нито с приятното удоволствие от глътката студена бира, нито с олимпийското спокойствие на цигарения дим, нито с изригващия вулкан на семеизпразването.