Читать «Чешмата» онлайн - страница 3

Един ден до чешмата дойде Живко… Беше с някакво русо, гръмогласно момиче. Моят Живко… Вървяха един до друг и говореха, гледайки се в очите, а въздухът кънтеше от смеха на момичето. Щом доближиха чешмата Живко се извърна и погледат му стана твърд, сложи пръст на устните си, а момичето се наведе да напълни стомните…

Защо хората тъй бързо забравят???

Остра болка ме прониза, ураган от негодувание изпълни съществото ми. Водата под чешмата забуча, запени се, силен тътен разтърси земята и преди хората да се усетят, медният чучур изхвръкна и удари момичето в лицето, а огромната струя тъмна, солена вода на сълзите ми заля всичко наоколо…

Селяните станаха неспокойни. Из цялото село се носеше слухът за случилото се при чешмата и никой не смееше да отиде да я поправи. А нямаше как — от другаде нямаше откъде да вземат вода. Най-старите клатеха глави: „Пустия му бей, той ни докара тая беля! Ама, казвахме ние — много хубост не е на добро!“

Сякаш проклятие тегнеше над селото. Първо майсторът на чешмата изчезна, а сега и това… Момичето лежеше с обезобразено лице и изпочупени зъби, а от Живкова къща и звук не се чуваше.

Трябваше да извикат отново майсторът от съседното село…

Разбраха хората, че не е обикновена чешмата, както не бе обикновена и Стояна. Чудни и страшни неща се случваха там. Кръв и сълзи течаха от нея вместо мед и масло, като страшни плодове на насилието и смъртта… Отмъщението ми щеше да достигне до всички, които ме отнеха от света и ме обрекоха на вечен затвор.

И когато веднъж турска войска премина покрай чешмата и един войник се наведе да пие, изведнъж другите го чуха да хрипти силно и да се свлича на земята. От устата му течеше много кръв, всички се изплашиха и се заоглеждаха за невидимия враг. Видяха тогава, че от чучура на чешмата също блика кръв. Камъните отдолу целите бяха почервенели и поточето лепкава течност се спускаше надолу към краката им. Хукнаха всички ужасени, по-далеч от това прокълнато място. Само един се престраши и пребърка мъртвия си другар. Намери кесията за пари и я обърна на дланта си — нищо, само една пробита пара. Турчинът се ядоса и я хвърли в кървавата чешма…

Разбрах, че имам власт над водата, течаща под мен. Можех чрез нея да покажа чувствата си и никой нищо не можеше да стори. Бях затворена зад белите камъни, но имах сила, каквато никой човек не притежаваше. Можех да превърна водата в сълзи или кръв, във вино или мляко, можеше да потече дори пясък и селото да остане без капка вода — кладенците пресъхнаха, откакто построиха чешмата. Аз бях единственото им спасение и най-лошото проклятие…

Но годините минаваха и отмъщението постепенно заглъхна в мен. Много хора минаха покрай чешмата. Говореха, пиеха вода и сърцата им се отпускаха. А аз се радвах на гласовете и лицата им, попивах надълбоко думите им и в мен оживяваха пропуснатите неща от живота ми. Като приказки, тъжни и весели, оставаха в мен мислите и случките на тези хора, и това бяха моите спомени. Аз давах на хората вода, а те ми даваха мислите, живота си и така живеех, чрез тях.