Читать «Четвъртата маймуна» онлайн - страница 3

Когато се приближиха, Портър забеляза черния чувал за трупове сред морето от униформени полицаи, които стояха пред нарастващата тълпа зяпачи.

— Автобусът се е движел доста бързо. Следващата му спирка е след километър и половина — каза Наш.

— Не карах с превишена скорост, по дяволите! Проверете джипиеса. Не ме обвинявайте напразно!

Портър се обърна наляво и видя шофьора на автобуса. Той беше едър човек, най-малко сто и трийсет килограма. Черното му яке с емблемата на "Градски транспорт Чикаго" се опъваше на корема, който имаше задачата да прикрие. Твърдата му посивяла коса беше сплъстена отляво и стърчеше отдясно. Очите му нервно се стрелкаха между Портър, Наш и Айзли.

— Онзи откачен шибаняк изскочи право пред автобуса. Това не е нещастен случай, а самоубийства.

— Никой не казва, че сте направили нещо лошо — увери го Наш.

Телефонът на Айзли иззвъня. Той погледна екранчето, вдигна пръст и се отдалечи няколко крачки встрани, за да отговори на обаждането.

— Ако започнете да разпространявате, че съм карал с превишена скорост — продължи шофьорът, — ще загубя работата си и пенсията… Мислите ли, че искам да търся нова работа на моите години? В тази лайняна икономика?

Портър погледна табелката с името му.

— Господин Нелсън, поемете си дълбоко дъх и се успокойте.

По зачервеното лице на човека се стичаше пот.

— Ще мия пода някъде само защото дрисльото избра моя автобус. Имам трийсет и една години опит зад гърба си без нито едно произшествие, а сега ми се случи тази тъпотия.

Портър сложи ръка на рамото му.

— Мислите ли, че ще можете да ми разкажете какво се случи?

— Трябва да си затварям устата, докато дойде представител на профсъюза, това трябва да направя.

— Не мога да ви помогна, ако не искате да говорите с мен.

Шофьорът се намръщи.

— Какво ще ми направите?

— Като начало мога да кажа някоя добра дума за вас пред Мани Полански от "Градски транспорт Чикаго". Ако не сте направили нещо погрешно и ако ни съдействате, няма причина да бъдете отстранен от работа.

— По дяволите! Мислите ли, че ще ме отстранят заради това? — Нелсън избърса потта от челото си. — Господи, не мога да си го позволя.

— Няма да го направят, ако разберат, че сте работили с нас и че сте се опитали да ни помогнете. Може дори да не се стигне до изслушване в съда — увери го Портър.

— Изслушване в съда?

— Защо не ми разкажете какво се случи? След това ще говоря с Мани за вас и може би ще ви спестя неприятностите.

— Познавате Мани?

— Първите две години работих като униформен полицай в "Градски транспорт Чикаго". Той ще ме послуша. Помогнете ни и ще кажа някоя добра дума за вас, обещавам.

Шофьорът се замисли. Накрая въздъхна дълбоко и кимна.

— Стана точно така, както казах на приятеля ви. Стигнах навреме до спирката при Елис. Качиха се двама, слезе един. Подкарах на изток по Петдесет и пета улица и минах завоя. Светофарът при Удлоун светеше зелено, затова не се наложи да намаля — не че карах с превишена скорост. Проверете джипиеса.