Читать «Четвъртата маймуна» онлайн - страница 2

Портър се усмихна. Гласът й винаги го караше да се усмихва. "Здравей, бонбонче. Аз съм. Наш се обади. Близо до Хайд Парк става нещо. Ще се срещна там с него. Ще ти се обадя по-късно, когато разбера кога ще се прибера у дома. А, мисля, че нещо не е наред с будилника ни."

Той пусна телефона в джоба си и излезе на улицата. Хладният чикагски въздух му напомни, че есента се готви да отстъпи пред зимата.

2

Портър

Ден първи, 6:45 ч.

Портър подкара по Лейк Парк Авеню и пристигна бързо, в седем без петнайсет. Чикагската полиция беше барикадирала Удлоун при Петдесет и пета улица. Той видя светлините от няколко преки — най-малко десетина патрулни коли, линейка и две пожарни. Двайсет полицая, може би повече. Имаше и репортери.

Портър намали скоростта на колата си, последен модел "Додж Чарджър", докато се приближаваше към хаоса, смъкна стъклото и показа значката, си. Младо ченге, все още хлапе, се провря под жълтата лента за местопроизшествие и дотича до колата.

— Детектив Портър? Наш ми каза да ви чакам. Паркирайте където и да е. Отцепили сме цялата пресечка.

Портър кимна, спря до една от пожарните коли и слезе.

— Къде е Наш?

Младият полицай му даде чаша кафе.

— Ей там, до линейката.

Портър съзря едрата фигура на Брайън Наш, който говореше с Том Айзли от Института по съдебна медицина. Наш беше висок метър осемдесет и осем и се извисяваше над много по-ниския мъж. Изглеждаше напълнял няколко килограма през седмиците, откакто Портър го видя последния път. Издайническият му корем беше издут и висеше над колана му.

Наш му махна с ръка.

Айзли поздрави Портър с леко кимане и бутна очилата си нагоре на носа си.

— Как си, Сам? — Айзли държеше голяма подложка с щипка, заредена с един топ листове. В днешния свят на таблети и смартфони той вечно носеше тефтер. Пръстите му нервно прелистиха страниците.

— Сигурно му е писнало хората да го питат как е, как я кара, как се чувства и други такива варианти на въпроси за здравословното му състояние — измърмори Наш.

— Добре съм — усмихна се насила Портър. — Благодаря, че попита, Том.

— Ако ти трябва нещо, само кажи. — Айзли стрелна с поглед Наш.

— Признателен съм ти — отговори Портър и се обърна към Наш: — Значи нещастен случай, а?

Наш кимна към градски автобус, спрял до тротоара на петнайсетина метра от тях.

— Човек срещу машина. Ела.

Портър го последва. Айзли тръгна след тях.

Фотограф от екипа криминалисти снимаше предницата на автобуса. Решетката беше огъната. Боята на два-три сантиметра над десния фар беше олющена. Друг криминалист човъркаше нещо, забило се в дясната предна гума.