Читать «Четвъртата маймуна» онлайн - страница 6

Портър много добре знаеше кой е Артър Талбът. Той погледна младия криминалист.

— Как се казваш, хлапе?

— Пол Уотсън, детектив.

Портър не можа да сдържи усмивката си.

— Един ден ще станеш отличен детектив, доктор Уотсън.

— Не съм доктор. Работя върху докторската си дисертация, но ми остават най-малко още две години.

Портър се ухили.

— Никой ли не чете книги вече?

— Сам, кутията?

— Да. Кутията.

Портър дръпна връвта и видя как възелът се развърза. Бялата хартия под него беше старателно прегъната в краищата, образувайки идеални триъгълници в ъглите.

Като подарък. Опаковал го е като подарък.

Хартията се отдели лесно и разкри черна кутия. Портър остави настрана хартията и връвта, погледна Наш и Уотсън и после бавно вдигна капака.

Ухото беше измито от кръвта и сложено върху подплата от памук.

Точно като другите.

4

Портър

Ден първи, 7:05 ч.

— Трябва да видя трупа.

Наш погледна нервно нарастващата тълпа зяпачи.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш тук, пред очите на толкова много хора?

— Тогава да разпънем палатка.

Наш даде знак на един от полицаите.

Петнайсетина минути по-късно за ужас на участниците в насрещното движение на Петдесет и пета улица се издигна палатка три на три метра, която блокира една от двете ленти в източна посока. Наш и Портър влязоха вътре, последвани от Айзли и Уотсън. Униформен полицай зае позиция пред входа на палатката, в случай че някой се промъкне през отцепения периметър и се опита да нахлуе вътре.

В полукръг около трупа, върху жълти метални триножници бяха наредени шест хиляди и двеставатови халогенни прожектори, които изпълваха малкото пространство със заслепяваща ярка светлина.

Айзли протегна ръка и смъкна горната част на чувала. Портър коленичи.

— Преместван ли е трупът?

Айзли поклати глава.

— Снимахме го и след това го покрих колкото можах по-бързо. Той е така, както е паднал.

Мъртвецът лежеше по лице върху асфалта. До главата му се беше образувала малка локва кръв и една струйка водеше към края на палатката. Черната му коса беше късо подстригана и прошарена тук-там.

Портър надяна още един чифт ръкавици, които извади от кутия вляво от него, и внимателно надигна главата на мъжа. Главата се отдели от студения асфалт, издавайки звук като от отлепяне на тиксо. Стомахът му изкъркори и той осъзна, че още не е закусил. И може би по-добре.

— Ще ми помогнете ли да го преобърнем?

Айзли хвана мъртвия за раменете, а Наш зае позиция до краката му.

— На три. Едно, две…

Смъртта беше настъпила скоро и трупът все още не беше вкочанен. Десният крак, изглежда, беше счупен най-малко на три места. Лявата ръка също, може би на повече места.

— О, Боже! Каква гадост. — Наш се беше втренчил в лицето на мъртвеца, или по-точно там, където би трябвало да е лицето. Бузите ги нямаше. Бяха останали само разкъсани висящи парчета. Челюстта се виждаше ясно, но беше счупена. Устата зееше отворена, сякаш някой беше сграбчил двете половини на челюстта и ги беше разтворил като капан за мечки. Едното око беше разкъсано и от него се процеждаше прозрачна течност. Другото ги гледаше невиждащо, зелено на ярката светлина.