Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 3
Кристофър Райд
* * *
Пътешественикът във времето лежеше на покрива блед и неподвижен. Бял дим се стелеше над него в неподвижния сутрешен въздух. Внезапно по безжизненото му тяло пробягаха електрически дъги, от които очите му се раздвижиха трескаво под клепачите. Лявата му ръка трепна, после и дясната. Гърдите му се надигнаха и той изпъшка и отвори очи.
Уилсън Даулинг успешно беше направил скок през почти седемдесет години назад във времето. Не изпитваше болка и дишането му бързо премина в нормален ритъм. Още се чувстваше вцепенен, трудно му беше да мисли. Остана да лежи по гръб на покрива. Взираше се през дима в синьото небе и се опитваше да сглоби всичко в ума си.
Просто лежеше и се взираше.
Спомените бавно започнаха да се подреждат. Беше с Г. М. и Джаспър в командния център, секунди преди скока. Нямаше съмнение, че нещата са се объркали ужасно в последния момент. Подценяване. И неясно защо Уилсън знаеше, че е голям късметлия да е тук, в миналото.
Ако можеха да прекъснат прехвърлянето, щяха да го направят.
Както и да е, в момента важно бе само, че е тук. Мисия Исая заемаше изцяло вниманието му — изпълняването на поставената му задача беше единственият начин да се върне у дома.
Повдигна предпазливо глава и се огледа. Покривът беше обгорен. Стотици струйки дим като от горящ тамян се издигаха в неподвижния въздух. Беше невъзможно да определи къде точно е това „тук“.
Сетивата му постепенно започнаха да се фокусират и той започна да усеща нагорещения бетон през дрехите си. По лицето му изби пот и той си даде сметка, че е време да става. Тъпа болка затуптя в главата му. Напрегна всичките си сили, седна, после се изправи и се запрепъ- ва към парапета.
Намираше се на високо - на много високо, на покрива на някаква сграда.
Слоеве червеникав смог скриваха хоризонта. Слънчевата светлина проникваше през редиците високи сгради, струпани в центъра на града. Накъдето и да погледнеше, движението беше натоварено. Тротоарите бяха пълни с хора. Беше точно като в старите филми и на старите снимки, които бе виждал; точно както показваха собствените му проучвания. Изпита странно чувство на комфорт, когато вдиша мръсния въздух и усети вкуса му на езика си. Градът беше шумен — много по-шумен от всичко, което бе чувал. И чак сега осъзна, че Бартън е успял. Те бяха успели! Това със сигурност беше Хюстън - Хюстън в началото на този век. Прехвърлянето беше успешно, нямаше място за съмнения.
Откъм вентилационната система нещо изстърга и големите вентилатори на покрива се завъртяха. В същото време мислите на Уилсън станаха по-ясни. Припомни си, че се намира в потенциално враждебен свят. Трябваше да се владее. Да не забравя какво е научил. Да е съсредоточен, позитивно настроен, да живее в настоящия момент. „Всичко това е съвсем просто“, каза си.
Ставите му изпукаха, сякаш тялото му не се беше движило цяла вечност. Уилсън тръгна по почернелия бетон към пожарния изход. Незнайно защо сега положението му изглеждаше смешно. Беше пътувал през времето—
