Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 255
Кристофър Райд
- Съгласен съм... - с неохота се включи и Джаспър.
- Бартън е избрал подходящия човек за работата.
Г. М. се опря на бастуна си и бавно се изправи.
- „Ентърпрайз Корпорейшън“ ще изпълни уговорката си с вас, господин Даулинг. Вече сте много богат човек. И, доколкото разбирам, остава също и това...
На прага се появи Синтия. Носеше голям плексигласов контейнер, в който се намираше картината „Светото семейство“ на Рембранд.
Уилсън впери поглед в спокойно спящото бебе под надзора на майката и ангелите пазители, реещи се над тях в мрака. Погледът му се насочи към прозореца, където слънцето се спускаше към хоризонта и оцветяваше като със златно фолио небесния купол.
Някои залези могат да спрат дъха на човек. Този със сигурност беше един от тях.
Трийсет и шест дни след началото си мисия Исая бе завършена. Честотата на Шуман бе възстановена и убиецът на Бартън бе разобличен. Но въпреки това сърцето на Уилсън бе натежало - пътищата във времето бяха затворени и той бе изгубил Хелена завинаги.
Събитията бяха описали пълен кръг.
Преди да успее да се отърси от мислите си, професор Оутър се наведе към него.
- Представи се като същински Шерлок Холмс. Много впечатляващо. Наистина. Но преди да се възгордееш от комплиментите ми, трябва да ти кажа още нещо. - Професорът шепнеше толкова тихо, че никой освен Уилсън не можеше да го чуе. - Дейта-Тран откри в превода още нещо. - Той посочи екрана. - Връзка към Първа книга на Ездра, петнайсетата от Стария завет. - Тонът му беше ужасно сериозен. - Като че ли има и друга работа за Надзирателя, Уилсън. Нещата още не са приключили.
Бартън Ингърсън
