Читать «Черното огледало» онлайн - страница 3

— Това е само началото — обясняваха риданците.

Отново закрепиха с винтове покритието на огледалото и по даден от тях знак то бе обърнато на жиците, на които висеше. На другата страна също блестеше защитена обвивка, но за разлика от нея тази бе закрепена към масивната рамка с много повече винтове.

Радианците поискаха да бъдат опразнени първите редове в залата, за всеки случай, както обясниха. След това започнаха да отвинтват втората обвивка. Тя беше по-дебела и по-тежка от първата. Двамата извънземни пришълци трябваше да я подхванат и да я свалят с общи усилия. Под нея бе скрита втора, прозрачна плоча, закрепена също на рамката. Но зад нея… Зад нея бе черно — по-черно от черно, безкрайно черно и студено.

Зрителите изтръпнаха. Не можеха да усетят студа, но въпреки това от черната повърхност се излъчваше някакво предчувствие, предчувствие за студ отвъд всеки осезаем студ.

Риданският учен посочи със спокоен и скромен жест рамката, която висеше от тавана, после черната дупка и каза:

— Това е едностранна повърхност. Едната страна — идеалното огледало. Друга страна няма.

След това продължиха с експериментите.

Пилотът на риданския космически кораб взимаше най-различни предмети, предварително поставени на масата, и ги хвърляше през малък отвор в стъклената защитна плоча към черната повърхност. Те изчезваха безследно.

След това демонстрира същото с предмети, подавани му за целта от публиката. Всички пропадаха в черната празнота и… изчезваха. Черната дупка поглъщаше без всякаква съпротива дори вестници.

Глъчка в залата, учудване, въпроси.

— Наистина идеално нищо — възкликна завистливо един представител на телевизията.

— Не е просто някакво „нищо“ — поправи го изобретателят, — а е наистина „НИЩО“. Не е нищо, не е и идеално, просто нищо не е.

— То не е и съвсем нищо — добави пилотът. — То е другата страна на нещо, което има само една страна.

— Реализирана абстракция, поради което не съществува в реалността.

— Граница, която не е граница, защото не огражда нищо.

— Математическа повърхност с идеална пропускателна способност, която не пропуска нищо, защото каквото премине, престава да съществува.

— А нищото не може да премине.

— Не може.

— Не може.

Така говореха двамата риданци и като че ли говореха на себе си. Публиката не разбираше нищо или поне онова, за което ставаше дума. А може би причината се криеше в превеждащата машина.

Бяха направени още много подобни експерименти. Черната дупка поглъщаше абсолютно всичко — светлина, ултрачервени и рентгенови лъчи, радиовълни, елементарни частици, всичко, при това без самата тя да реагира ни най-малко на погълнатото от нея.

Дървена показалка, вкарвана постепенно в повърхността, ставаше невидима, а когато я изтегляха, липсваше онази част, която е била в мрака.

Нищото излъчваше вцепеняващ студ. Когато изобретателят доближи до повърхността чаша вода, тя замръзна веднага.

Каквото и да насочваха срещу повърхността — светлина, топлина, предмети, — тя го поглъщаше напълно.

Риданците не бяха склонни да дават обяснения как и от какво всъщност били причинени тези явления.