Читать «Черното огледало» онлайн - страница 2

Демонстрацията се състоя в Цинвалд, където бе създаден Централният институт за извън–, над– и подземни общности и който бе наречен така само заради профилактичната изчерпателност, тъй като всъщност се занимаваше изключително със себе си и с риданците, които навремето бяха кацнали наблизо. Появата на двамата посетители в голямата зала на института бе предадена от всички телевизионни станции по света по първа програма, която по принцип беше запазена за излъчването на спортни предавания, архивни филми и така наречените пъстри забавни вечери.

В средата, на подиум, стояха двамата извънземни гости — пилотът на кораба, възрастен мъж с едра набита фигура, и все още младият изобретател, който бе дошъл, за да представи лично откритието си и в чиито тъмновиолетови очи всеки, който се интересуваше от подобни дреболии, можеше да разпознае потомъка на риданските обитатели на високопланинските острови, но, естествено, никой не се интересуваше от това.

Окачен на жици, от тавана на залата на височина един човешки бой висеше голям кръгъл диск като гонг в източен храм, обхванат от дебел метален пръстен посредством винтове. Повърхността в този пръстен пробляскваше меко. Защитно покривало на истинското изобретение, както преведе машината.

В присъщия за конференциите приглушен шум изобретателят съобщи, че първо ще представи едната страна на своето откритие — абсолютното огледало.

В това време другият разхлаби винтовете по краищата на диска и сне проблясващата обвивка. Зад нея се разкри друга повърхност, която приличаше на огледало, на ярко блестящо, кристално чисто голямо кръгло огледало, което се полюляваше леко.

— Огледалото — обяви изобретателят. — Идеалното огледало.

— Огледало — жужеше публиката в залата. — Е, добре, идеално, но за какво ни е то? Толкова шум за едно огледало, не може да бъде! По домовете повечето телевизионни зрители превключиха на втора програма.

Риданският учен обясняваше в това време какво представлява огледалото, а пилотът го демонстрираше. Идеалната огледална повърхност отразяваше абсолютно всичко — светлина, ултрачервени и рентгенови лъчи, радиовълни, елементарни частици, всичко, при това без самата тя да реагира ни най-малко на отразеното от нея. Когато я докосваха — по-смелите зрители можеха да се качат на подиума и да се убедят сами, — не усещаха нито топлина, нито студ. Насочеха ли към повърхността й пламъка на горелка, лазерни лъчи или течен въздух с температура минус двеста градуса по Целзий, тя пак оставаше непроменена и хладна при опипване и имаше вид на блестящо, кристално чисто огледало.

Освен това беше абсолютно твърда и здрава: дори най-твърдите материали, най-разяждащите киселини и луги, най-тежките преси не оставяха никаква следа върху нея.

Каквото и да насочваха срещу повърхността — светлина, топлина, стоманена топка или тухла, тя отразяваше всичко.

Публиката беше очарована.

— Но това наистина е велико изобретение — твърдяха вече всички, които разбираха нещо от тези работи, а и другите, за всеки случай.