Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 8

— О, да, това наистина е така.

— Но с какво разговаряте вие?

Моравия призна поражението си с объркано поклащане на глава.

— Дърво, скала, тревичка? — продължаваше настъплението си машината. — Можете ли да отговорите, Моравия-сан? Или сте напълно объркан?

— Не ставай смешен — промърмори Моравия и едва не прехапа език. Лицето му бавно започна да се налива с кръв.

— Аз действително съм форма на живот — направи своето заключение Оракула.

— Но у теб няма живот — поклати глава Моравия. — Не притежаваш жива тъкан, нямаш органи…

— Аз мисля, следователно съществувам — отвърна Оракула с проста, но желязна логика. — А вашето предположение е погрешно, Моравия-сан. Защото технологията „ПОВД“ е заложила в мен известно количество човешки ДНК, която аз непрекъснато разлагам на съставните им части и ги подлагам на задълбочен анализ… Както виждате, у мен съществува и онази форма на живот, която вие имахте предвид…

— Нещо като пеперуди, пърхащи в затворен буркан — промърмори Моравия.

— Какво? — не дочу Минако.

— Точно така — отвърна Оракула, който го беше чул добре.

— Добре — усмихна се за пръв път Моравия и тялото му се стегна като на борец преди началото на решителна схватка. — Какво можеш да направиш за мен?

— Вече е направено всичко, което искате — отвърна Оракула с дяволитостта на немирно дете.

И ето го сега обратно в Ню Йорк, тайнствен шпионин, залепил се до приятно затоплената млада плът, в очакване на връзката с господаря си. Нишитцу неволно беше отворил вратата на светая светих и Моравия попи толкова информация, колкото можеше да поеме мозъкът му. Но там имаше още много! Толкова много, че се наложи да изпрати кодиран факс и да поиска лична среща. Това беше опасен прецедент и Моравия добре го знаеше. Но информацията за Оракула беше толкова необикновена, че не би могъл да я предаде както трябва чрез обичайните средства за контакт.

В този момент усети някакъв неясен полъх, изпита странното чувство на човек, който е заспал през деня и се събужда в непрогледна нощ. Може би кожата му регистрира лекото убождане, но имаше чувството, че сънува някаква странна спринцовка, която няма нищо общо с него…

Очите му, разсеяни и уморени след пълноценния секс, регистрираха присъствието на някаква неясна сянка — сякаш плуваше в дълбоки води и течението го повлича към тъмното дъно…

Събуди се с натежала глава и болки в стомаха. През живота си беше пробвал достатъчно опиати, за да разбере, че във вените му циркулира нещо наистина силно. Направи опит да се пребори с него, усети, че е безпомощен и се отказа.

Бавно извъртя глава и с притъпена изненада установи, че не си е у дома. Някой го беше преместил в кабинета му. Нима е бил отвлечен? Не, кой ще те отвлече, за да те отведе в собствения ти кабинет?

Усети някакво неясно движение и отново извърна глава, всичко пред очите му се разлюля, имаше чувството, че трябва да повърне. Напъна се, но нямаше сили дори за това. Беше истинско чудо, че дробовете му все още поемаха и изпускаха кислород…

Видя неясна фигура, плуваща като могъща манта към него.