Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 371

Минако с нищо не показа, че е чула думите му. Коленичила до леглото, тя гледаше дъщеря си с широко отворени очи.

— Какво ми стори? — дрезгаво прошепна тя.

Улф знаеше, че въпросът е насочен към него.

— За краткия си престой тук научих твърде много — промълви той. — А с помощта на „макура но хирума“ човек като мен не само се учи, но и се подготвя за всякакви изненади.

— Какви изненади? — попита Минако.

— Най-вече за лудостта — отвърна с въздишка Улф. — Това е главното, което успях да науча, Минако… Опасността е в живота, а не в смъртта. Това беше последното предсказание на Оракула. Загадката, която той искаше на всяка цена да му разкрия. Загадката, която той така и не успя да разбуди: че полудява именно защото е придобил неограничена власт.

Пристъпи към нея, тя не се помръдна.

— Единствено Хана успя да се докосне до истинската същност на „макура но хирума“. Тайната й е древна като живота, Минако. Древна и същевременно проста: Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно! „Макура но хирума“ е абсолютна власт, изразът на абсолютната й корупция е лудостта. Това чака всеки, който я притежава.

— Не, не!

— Да — прошепна той и приклекна до нея. — Мисля, че и ти си стигнала до този извод…

— Не! Аз никога…

— Знаеш ли, Минако… Усетих, че нещо не е наред, още когато Шика започна да ми разкрива същността на съперничеството между двете враждуващи фракции в „Тошин Куро Косай“… Те също трябваше да бъдат разделени на „добрите“ и „лошите“, но аз не бях в състояние да определя кой какъв е. Наистина ли Достопочтената майка е луда? Бях склонен да я приема за такава, но само докато тя не ми разказа за твоята собствена лудост… Би могла да ме излъже, разбира се. Но не го стори. Потвърждение получих и от Шика — по време на разговора ни в „Забранените мечти“, веднага след премахването на Достопочтената майка…

Действителността продължаваше да е променлива като химера… Истинската форма на борбата ми убягваше до момента, в който открих една проста истина: доброто и злото бяха изгубили своето значение. Всички вие бавно полудявате. На практика ти не се различаваш по нищо от Достопочтената майка, Минако… Времето несъмнено би доказало това…

Всички вие сте изгубили способността да различавате доброто от злото, реда от хаоса… Вие сте изградили свой собствен ред игнорирайки изцяло живота на другите. Вие сте епидемия, която трябва да бъде спряна. Унищожението е единствената награда за пътя, който сте избрали…

— Шика!… — това беше вик на отчаяние, предсмъртен стон на безнадеждно болна старица.

Шика мълчаливо поклати глава. Лицето й беше безизразно, но Улф усети болката, която заплашваше да пръсне сърцето и.

— Ти се осъди със собствените си думи — промълви тя. — Възприела си лъжата от деня на своето просветление. Улф правилно посочи, че сама си избрала своя път, а сега виждаш резултата. Отчуждена си от всички, които биха те обичали. Останала си сама със своята зашеметяваща сила, така си изживяла живота си… Отдавна си луда — битката ти е Достопочтената майка за неограничена власт го доказва без никакво съмнение. Но какво щеше да направиш в случай на победа? Можеш ли да дадеш отговор на този въпрос? Според мен — не. Целта на безкрайните манипулации и ужасни убийства беше само една — унищожаването на врага, доказването на собственото превъзходство…