Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 370

Минако затвори очи и издекламира:

— „Шиан Когаку: Ние сме винаги с вас“. Доста подходящ лозунг за създалата се ситуация, нали? — засмя се тя. — Моята компания е на път да получи решително превъзходство над японската икономика, а скоро ще влияе и върху икономиката на целия свят!

Очите й светеха от удоволствие. Ръцете й неуморно оправяха завивките. Загледан в красивото й лице, Улф за момент изпита чувството, че отново се потапя в странната вселена на Оракула.

— Знаеш ли, Улф-сан… Често става така, че истината се крие под дебел пласт лъжи и измами… Толкова дебел, че дори измамникът забравя къде лежи тя. А истината за моето семейство е проста: всяко от децата ми е било полезно за моите цели. Южи изгради Оракула, а Казуки — бедната душичка, ми предостави необходимия модел… Слабите гени на баща й я превърнаха в жертва на собствената й „макура но хирума“… Нещастната Хана беше мой страж. Южи беше единственият човек на света, когото обичаше. Бях сигурна, че ще го предпазва от пипалата на „Черният кинжал“ до момента, в който се наложи да го използвам… А Шика — моята дъщеря боец, беше истински триумф, беше пряк резултат от урока, който получих от Казуки…

Минако се приведе напред, на лицето й се появи мрачна усмивка.

— Предполагам се чудиш защо ти признавам, всичко това… Е, добре, ще ти кажа… Ти си „гайжин“, чужденец… А колкото повече остарява човек, толкова по-голяма нужда изпитва от изповед… Проблемът е да намериш подходящ човек, на когото да се изповядаш. Човек, който ще те разбере и ще оцени по достойнство делото ти…

Приведе се още по-ниско над него и продължи:

— Ти дойде и изпълни предназначението си. Какво да правя с теб сега? О, не се безпокой. Няма да прибягна до отвратителните неща, които вършеше Достопочтената майка. Тя полудя от собствената си „макура но хирума“… Същевременно разбираш, че твоето присъствие ще бъде доста неудобно за мен, Улф-сан…

Устните й се долепиха до ухото му:

— Знаеш прекалено много, а онова, което все още не знаеш, ще ти бъде разкрито от необикновено силната „макура но хирума“… Пленил си сърцето на дъщеря ми и аз вече не мога да разчитам на нея. Казано накратко, ти си прекалено силен за мен…

Рязкото проектиране на нейната „макура но хирума“ превърна деня в нощ. Едрата лисица на въображението й изпълни стаята, хищната челюст зейна и се насочи към гърлото на Улф.

— Човек най-лесно забравя разликата между властта и авторитета — обади се Улф.

Минако стреснато извърна глава по посока на вратата. Видя фигурата на Улф под рамката, от устата й се откъсна вик на изненада. Голямата лисица с тъмна козина се поколеба, после рязко се извърна към леглото и дръпна завивките.

— Шика! Какво, по дяволите…

Лисицата изчезна.

— Властта е зъл и лишен от разсъдък звяр — промълви Улф и пристъпи в стаята. — Отначало ни прави безчувствени към чуждата болка, а после я превръща в необходимо доказателство за надмощието ни над околните… Докато авторитетът е нещо друго — осъзната и справедлива сила, която носи баланса на нашето „ки“… Между собствената ни сила и състраданието към околните…