Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 33

Лекцията свърши и студентите бавно започнаха да напускат залата. Пред катедрата на Аманда се оформи неизбежната опашка от младежи, които искаха да разменят по някоя дума повече. Но тя вече беше зърнала Улф и побърза да ги отпрати с любезни извинения. После тръгна по централната пътека между банките с щастлива усмивка. Прегърнаха се и се насочиха към изхода. На алеята спряха и Улф внимателно я наметна с палтото си. Времето беше ясно и доста меко за февруари, слънцето грееше далеч по-ярко от очакваното.

— Каква приятна изненада! — възкликна тя и се повдигна на пръсти да го целуне. — Мислех, че по това време на денонощието отдавна вече си в леглото!

— Може — усмихна се Улф. — При условие, че леглото е твоето!

— Веднага ще те заведа! — засмя се тя, хвана го за ръка й ускори крачка.

— Това трябва да е най-старият танц на света — прошепна Аманда.

През старинните венециански щори проникваше разсеяна и едновременно с това гъста като мляко светлина, голите им тела наподобяваха зебри. Издължена сянка се извиваше над голата й гръд, после бавно се разпиляваше върху корема, където устата на Улф работеше в такт с бавните удари на сърцето й. Стоеше на пръсти, с леко подгънати колене, неподвижна и потръпваща едновременно, огън и лед караха душата й да се гърчи, а устата й да произнася думички, които само той беше в състояние да разбере. Бедрата й неволно политнаха напред, прехапала устни тя искаше това да продължава до безкрайност. Същевременно искаше и нещо повече. Тялото й бавно се сгърчи и се уви около неговото. Краката й трепереха толкова силно, че беше принудена да се хване за него. Гърдите й набъбнаха, зърната щръкнаха нагоре под нежното докосване на устните му, от гърлото й излетя възбуден стон.

Той бавно я обърна, гърбът й се изви, задната част на бедрата й се залепи за слабините му. Едната му ръка се уви около кръста й, другата остана върху гърдите. Бедрата й бавно се разтвориха, глезените й се сключиха зад коленете му. Протегна ръка и потърка члена му до пламтящата си женственост, продължи да върши това, докато усети тръпката, пробягала по могъщите му мускули. Тогава леко се размърда и той проникна в нея — гладко и почти незабележимо, благодарение на телесните й сокове, но дълбоко, чак до края… Тя усети как кръвта й кипва, топлината напуска слабините й и се насочва нагоре — към гърдите и мозъка…

Тялото й конвулсивно се сгърчи и се притисна до него, очите й се затвориха, главата й се отметна назад. Удоволствието от ритмичните му тласъци беше толкова силно, че го усещаше дори с върха на пръстите си.

— О, Господи! — простена тя, гласът й изсвистя като хелий от спукан балон — странен и посвоему еротичен. — Още, не спирай! Още!…

После го усети като вятър, надигащ се да предизвести началото на бурята. Имаше чувството, че стои сама сред платата на Средния запад и гледа как от небето се спуска странна черна фуния. Чувстваше я като нещо живо и тайнствено, като олицетворение на вълшебната сила, излъчвана от тялото на любовника й, като нещо, което трансформира представите й за света.