Читать «Черните птици» онлайн - страница 8

Оз работеше без организационна структура и заместници. На бюрото му нямаше папки, телбод, моливници или тиксо — само един телефон, мониторът на компютъра, снимка на покойната му съпруга Марта и старомоден бележник с календар. Информацията за всички случаи се съхраняваше в главата му, а когато казваше „работни принадлежности“, имаше предвид своя колт, седлото и шапката си.

Оз беше зад бюрото си и пиеше кафе от обикновена бяла керамична чаша. Лицето му беше розово и гладко избръснато, остатъците от сребристата му коса стърчаха на туфи над щръкналите му уши, а погледът на небесносините му очи беше твърд като волфрам. Ореховата ламперия зад гърба му беше покрита със снимки на други прочути тексаски рейнджъри и защитници на закона от едно време, легендарни играчи от футболния отбор „Далас Каубойс“ и ловци на едър дивеч.

Отидох до ъгъла, където държеше кафемашината си, и подуших съдържанието на каната. Миришеше по-добре от водата, в която се мият чиниите, така че си налях малко в една пластмасова чаша, която взех от таблата до машината. Настаних се на стола с черна кожена тапицерия до бюрото и отпих от кафето.

— Случайно да си направил нещо, с което да си ядосал нашите държавни мъже, а аз да не знам за него? — попита ме Оз.

— Не мисля — отговорих аз. — Защо?

— Тази сутрин ми се обади Дуайт Хейзън.

— Шефът на администрацията? Какво искаше?

— Може би нещо, а може би нищо — каза Оз. — Но не спира да мели за граждански надзор. Което е супер лайняна идея, дори ако всичко друго беше наред. А както може би знаеш, нищо друго не е наред.

Поклатих глава, като си представих десетината дребнави чиновници, които щяха да искат да контролират всичко в управлението и да се боричкат за микрофоните по време на пресконференциите, за да заемат по-добра позиция пред медиите и избирателите си. Представих си призиви за забрана на електрошоковите палки и за увеличаване на бюджета с цел закупуване на повече електрошокови палки, както впрочем и нови автоматични оръжия и снайперски карабини с оптичен мерник, вопли за завръщане към десетте Божи заповеди и подробни предложения за пренаписване на Конституцията.

— Освен това ме попита за теб и онази стара история на гробището — продължи Оз. — Попита ме дали смятам, че „се справяш с проблемите си“, каквото и да трябва да означава това.

Чух зад гърба си три бързи почуквания и веднага ги разпознах, защото бяха същите три бързи почуквания, които често чувах на вратата на собствения си кабинет. Подобно на Оз, обикновено и аз изключвах всички механични и електронни звуци на телефона на бюрото си, което несъмнено представляваше известно затруднение за Бърти, главната секретарка на управлението, защото така ѝ се налагаше непрекъснато да трамбова до кабинета ми, за да ми каже да вдигна.