Читать «Черните банкери» онлайн - страница 2

— Саша, навечеря ли се?

— Още не.

— Извинявай, но съм принуден да те откъсна от семейството. Убит е следователят Генадий Арбузов. Грязнов замина с оперативната група за дома му, аз го помолих да види. Поеми ти делото. Арбузов беше мозъчният център на следствената бригада…

— С какво се е занимавал?

— С фалиралата банка „Ресурс“.

— Къде да отида?

Меркулов продиктува адреса и обеща да изпрати служебната кола. Турецки постоя замислен няколко минути и надникна в кухнята.

— Пак ли те викат? — досети се жена му.

— Уви, трябва да тръгвам.

— Надявах се поне веднъж да вечеряме заедно. — В гласа й прозвуча обида.

— Ира, недей!

— Вече всичко съм приготвила, хапни поне малко.

Жена му сипа картофи в една чиния, от тях ухаеше вкусно, сложи и две кюфтета. Турецки започна да се храни, но след малко отмести чинията. Настроението му се развали. А в главата му сега имаше само една мисъл — за убития следовател.

Турецки обичаше рядката семейна радост на есенните вечери, когато наоколо чурулика дъщеря му и Ирина шета из къщи. Но само да се настроеше за тази „тиха радост“, телефонът веднага иззвъняваше и трябваше спешно да бърза за другия край на града, където е открит поредният труп. И макар да се смята, че не е работа на особено „важен“ от Главна прокуратура да ходи на всеки труп, къде да се дене, когато убитите особи са заемали големи постове в държавата.

Ирина се вълнуваше, когато вечер мъжът й излизаше, и само мълчаливо молеше Господ да го пази и да му донесе късмет.

— Но защо не яде нищо? — обиди се жена му.

— Нещо нямам апетит. Ще хапна, когато се върна. Сега не мога.

— Ами чай ще пийнеш ли?

Но отвън вече се чу клаксон, колата на прокуратурата беше пристигнала.

— Ирка, трябва да тръгвам — рече Турецки и излезе в антрето, обличайки в движение дългия си черен шлифер.

В дома на загиналия следовател Генадий Арбузов беше многолюдно. Но всички разговаряха тихо. От време на време изхлипваше жената на убития, болката й се изливаше в ридания и защото край нея, живи и здрави, бяха сътрудниците на мъжа й начело със следователя от Московската градска прокуратура Олег Величко и със съчувствие поглеждаха към сгърчената от мъка жена. Старши следователят по особено важни дела към Главна прокуратура на Руската федерация Турецки се здрависа с началника на МУР Грязнов, с Олег и попита:

— Открихте ли нещо?

— Всичко е представено като самоубийство, Арбузов седеше във фотьойла с личното си оръжие. Убит е с изстрел в слепоочието — отговори полушепнешком Грязнов.

— А какво казват близките и сътрудниците?

— Олег и момчетата му твърдят, че Арбузов е бил твърде уравновесен и жизнерадостен човек и въпреки относителната си младост вече достатъчно опитен и прецизен следовател.

— В коя морга го откараха?

— При Градус на „Голяма Пироговска“.

— Какво казва жена му?

— Ти я питай, трудно ми е да разговарям с нея — измъкна се Грязнов.

Турецки отиде при жената на Арбузов, погледна разплаканото й лице, кой знае защо си спомни своята Ирина и попита тихо:

— Извинете, бихте ли ми казали как се държеше днес съпругът ви?