Читать «Черните банкери» онлайн

Фридрих Незнански

Черните банкери

Маршът на Турецки #32

Тази книга отначало докрай е измислена от автора. Разбира се, в нея са използвани някои оригинални материали както от личната практика на автора — бивш руски следовател и адвокат, — така и от практиката на други руски юристи. Но няма съмнение, че събитията, мястото на действие и персонажите са измислени. Съвпаденията на имена и наименования с реално съществуващи лица и места могат да бъдат само случайни.

1.

Ноемврийската вечер беше студена и влажна.

Прозорците на жилищната сграда светеха топло в празния тъмен двор. Двама мъже с черни маски и маскировъчни костюми седяха в западна кола и чакаха сигнал.

— Внимание! Обектът се насочва към сградата. Действайте! — прозвуча команда в слушалката на мобилния телефон.

Мъжете слязоха от колата, насочиха се към слабо осветения вход, качиха се на втория етаж, отвориха вратата с шперц и влязоха в жилището.

В антрето беше тъмно и тихо. Те отвориха вратата към хола. През тюленото перде на прозореца проникваше светлината на уличната лампа, чуваше се равномерно тиктакане на часовник. Очите им различиха мебелите: голяма библиотека, два фотьойла, малка масичка, телевизор в ъгъла до прозореца.

Мъжете се върнаха в антрето.

— Хубаво висим — обади се единият. Гласът му беше по младежки закачлив.

— Не е време за шеги, стегни се — измърмори другият със солиден баритон.

Най-после по стълбите се чуха стъпки. Единият от мъжете надникна през шпионката и прошепна напрегнато:

— Идва.

— Ясно.

Те замряха на място, долепени до стената. Ключалката щракна, вратата се отвори. Отначало се подаде ръка с пазарска мрежа, в която имаше пакети с мляко, след това в антрето влезе и собственикът. Другата му ръка по навик се протегна към ключа на лампата и в този момент го нападнаха и събориха. Вратата тракна.

За миг извиха ръцете на мъжа, завлякоха го в стаята. Той се съпротивляваше отчаяно и викаше:

— Какво искате? Отрепки! Покажете си лицата! Светнете лампата!

Непознатите, дишайки тежко от напрежение, стовариха мъжа във фотьойла, извиха му ръцете на гърба и от упор стреляха в слепоочието му.

Поставиха ръцете на убития върху коленете му, като преди това пъхнаха в дясната пистолет „Макаров“ — служебното му оръжие. После светнаха лампата в антрето, вдигнаха мрежичката с пакетите мляко и я занесоха в кухнята. Излязоха, без да пипат нищо в жилището, и затвориха вратата след себе си.