Читать «Черните банкери» онлайн - страница 5

Отвън се чу как капките чукат по металния перваз на прозореца. Обикновен мрачен есенен ден с неспиращ дъжд, изливащ се от надвисналото ниско небе, досада.

— Подходящо временце — обади се ободрително Грязнов. — Но можеш напълно да разчиташ, че ще ти помогна според силите си. Като видиш зор, ще ти пратя моите момчета. Лично ще се включа. Разбра ли?

— Дълбок поклон и благодарност, господин полковник! — отвърна шеговито Турецки.

Телефонът зазвъня. Меркулов се интересуваше вече какво планира по разследването на убийството на Арбузов.

— Никакви свидетели. Съседите нищо не са видели и чули. Затова ще се наложи да търсим в материалите кого е настъпил по опашката. Може би така с времето ще изясним нещо — отговори сдържано Турецки.

— Саша, да не намекваш, че може да стане поредното „висящо“ дело?

— Арбузов е мъртъв, а убийците му живи, значи ще ги търсим.

— А по-конкретно какво възнамеряваш да предприемеш? Откъде ще започнеш?

— Искам да поговоря с госпожа Бережкова. Да издиря ръководителите на подставените фирми. Разбирам, че документите са фалшиви, но нали зад тях стоят и реални хора.

— Добре. Имам за теб една приятна новина. Ликвидационната комисия е открила нов имот на банка „Ресурс“ в Митино на Ломоносовски проспект, това са доста богати офисни помещения, оформени на подставени лица.

— Благодаря ти, Костя.

— Но това не е всичко. В апартаменти на „Ресурс“ на „Серпуховска“ и „Пречистенка“ живеят твърде влиятелни персони. Отбий се, като ти остане време, и вземи списъка. Мисля, че скоро ще имаш нужда от него.

— Непременно ще се отбия. Само да обсъдим тук с Грязнов плана за разследването и следствено-оперативните мероприятия по делото.

— Дерзайте, младежи! — засмя се Меркулов и затвори.

Турецки премести телефона на края на бюрото, прелисти машинално няколко страници от делото и заби поглед в принтирания списък. Зашари бързо с поглед и изрече удовлетворено:

— А така, хитрата сврака с двата крака!

— Какво откри? — Грязнов също се наведе над листа.

— Списък на сътрудничилите с „Ресурс“ фирми. Слушай, Слава, ето една отделна задача за теб, предай го в РУОП1 и помоли колегите си там да проследят дали по това списъче не е имало някакви криминални дела, свързани с въпросните фирми? Само че за предпочитане е да стане бързо!

— Иска ли питане? Дай го.

— Но има една тънкост. Повечето от фирмите са просъществували само броени дни. Възникнали, превъртели парите и изчезнали. Затова не е лошо да имаме сведения за ръководителите, главните счетоводители и например за охраната, разрешителните за носене на оръжие…

— Разбрах, Саня, а по отношение на твоите менте документи няма да е лошо да посетиш Мойсеев. Нали знаеш, той моментално надушва фалшивите…

— Ще видим. Но първо трябва да намеря хората, които са сътрудничили на банката. Освен това искам да науча колкото се може повече за Алла Бережкова. За нейните приятели и приятелки, а не само за служителите на банката.

Грязнов се усмихна и махна ръка на сбогуване. Когато излезе, Турецки отново потъна в четене.

Колко дела трябваше да разкрие през петнадесетината години следователска работа! И нито едно от тях не се повтори, всяко си имаше своите особености. Новото време донесе нови престъпления: сега в криминалния възел се заплитаха десетки фирми, станали волни или неволни съучастници, въртяха се огромни пари, държавни предприятия се преплитаха и срастваха с престъпни групировки. Надигаше се огромен престъпен океан, който заливаше Русия като палуба на прогнил кораб, готов да потъне в хаоса на икономическата криза.