Читать «Черните банкери» онлайн - страница 194

Когато стигнаха до генералската вила, вече беше съвсем тъмно, светеха три прозореца на втория етаж и два кухненски на първия.

— Кой е в къщата? — попита Турецки.

— Кацпаров и четирима телохранители — отговори Рустам.

— Добре, ще ги хванем — каза Грязнов.

— Не бързай, остави хората да вечерят — отговори спокойно Турецки. — Сега ще дойде спецназ. Нямаме нужда от самодейност.

— И ти ги наричаш хора? — изуми се Слава.

— Не е важно колко са. Нека по-добре да наблюдаваме малко къщата, а ако започне движение — ще вземем мерки.

— Турецки, не мога да те позная!

— Успокой се. Запали една цигара.

Заточиха се минути на очакване. Грязнов нервничеше, гледаше навъсено къщата. Изведнъж входната врата се отвори, отпред застана човек, постоя взрян в тъмнината, отиде до гаража, изкара колата.

— Мисля, че се канят да излизат. Да вървим! — каза Турецки и тръгна към отворената врата.

— Кой е? — попита човекът от колата.

— Свои — измърмори Грязнов.

Седналият на кормилото изскочи срещу тях, дойде по-наблизо, но преди да успее да си отвори устата, Грязнов го удари с юмрук по главата и го събори на земята. От къщата изскочиха още четирима мъже. Турецки стреля във въздуха, но веднага прогърмя ответен изстрел.

Прикривайки Турецки, Грязнов започна да стреля по бандитите, които отстъпваха към градината. И тогава най-накрая се чу рев на коли, идваше подкреплението.

— А сега ще направим път на спецназовците!

Момчетата с маскировъчните униформи наскачаха от колите и хукнаха да догонват бандитите.

След двайсетина минути всичко беше свършено. Загина един от бандитите, довлякоха го в снега, след него оставаше кървава диря. Доведоха четирима под конвой, двама от тях бяха ранени.

— Как се казва убитият? — попита Турецки и погледна Рустам.

— Марат Кацпаров — отвърна злорадо Такоев.

— Жалко. Трябваше да си поговорим с него. Но той ще отговаря и на онзи свят! — каза Турецки. — А къде държите главния счетоводител на Северна банка?

— В мазето — каза глухо един от чеченците.

— Момчета, проверете! — нареди Турецки на спецназовците.

Бойците влязоха в къщата и след малко изведоха изнурен и небръснат човек, който едва се държеше на краката си. Цялото му лице беше в жълто-сини подутини. Той се оглеждаше предпазливо наоколо, но най-накрая до съзнанието му достигна, че е спасен. От очите му рукнаха сълзи, силите го напуснаха. Спецназовците го отнесоха на ръце в колата.

— Трябва да обискираме къщата — каза Турецки. — Макар че знам какво можем да намерим.

— Какво? — погледна изпитателно Грязнов.

— Оръжие и водка… Бас?

— Саня, ти си винаги прав. С теб не бива да се спори.

Генералският дом равнодушно пусна неканените гости, които откриха на втория етаж два автомата „Калашников“ и друго оръжие. В кухнята се намери и кашон с водка.

Грязнов огледа внимателно бутилките:

— Направо вони! Как пият такъв боклук!

— Заложили са ни капан, искали са да ни отровят — засмя се Турецки. — И какво сега, според мен в общи линии разследването по делото на черните банкери е завършено. Тези покойници повлякоха доста жертви на онзи свят. Вдругиден е Нова година. Ще тръгваме ли вече? Трябва да купя елха на детето.