Читать «Черните банкери» онлайн - страница 193

Грязнов изскочи от форда и измъкна Такоев за яката от колата му:

— Ах, ти, миризлив червей! — зарева Слава. — Ще те убия, мерзавецо!

Рустам се опита да се измъкне, въртеше се, плюеше, но Грязнов вече не го пускаше.

— Стани, гадино! — заповяда Турецки, измъквайки пистолета. И този жест окончателно унищожи чеченеца. Той разбра, че най-вероятно няма да се церемонят с него. Куршум — и край. И се изплаши. Завика:

— Не съм виновен! Марат ме накара! Аз не исках!

— Не бил искал, чу ли, Слава? Кой е този твой Марат, къде е?

И Рустам заговори…

— Сядай в колата, гнидо — каза след десет минути Грязнов.

Извади от жабката на колата белезниците и стегна китките на Рустам на гърба му.

— Да вървим при твоя Марат…

В това време Турецки извика по радиостанцията помощ на посочения от Рустам адрес. Колата излезе на магистралата и се понесе към село Родионово, където във вилата на някаква генералша се подвизаваше Марат Кацпаров, един от босовете на московските чеченци.

— Къде отведе Тамара? — попита злобно Грязнов, без да се обръща.

— Спасих я от теб! — заяви високопарно Такоев. — Тя ми принадлежи по право. Ще бъде щастлива с мен и очаква дете!

— Дете ли? А ти сигурен ли си, че е твое?

— Чие ще е, ако не мое!

— Защо я отвлече? — попита Грязнов презрително.

— Предложих й да тръгне с мен, като я предупредих, че ще те убия, ако ми откаже. Тя се съгласи.

— А защо ме нападна с нож? Там, във входа на блока?

— Какво толкова? Там не се получи! Но ако Тамара не беше се съгласила да замине с мен, все едно, щях да те убия. Съгласи се, когато разбра какво ще направя с теб.

— Отвратително животно! Нищожество!

— Грязнов, много си беден. Нищо не можа да й дадеш! При мен тя се къпе в разкош! Ако сега се случи нещо с мен, няма да се нуждае от нищо!

— Ще се случи, можеш да бъдеш сигурен! — каза сурово Грязнов.

Такоев погледна автомобилния часовник и каза спокойно:

— Все едно, не можеш си я върна. Ръцете ти са къси. Преди половин час е отлетяла за Америка с моя братовчед. Жалко, аз не успях. Тук умният човек няма какво да прави с парите си.

— Мълчи, нищожество! Каква жена, какво дете можеш да имаш ти, който ненавиждаш целия свят? Ти си мерзавец, труп! Отдавна е умряла душата ти! И животът няма смисъл за теб!

Рустам сведе глава, заскърца със зъби, от очите му рукнаха сълзи, но веднага се смениха от злоба и див гняв:

— Мразя те от първата ни среща! Твоята рижа коса винаги е предизвиквала у мен отвращение! — започна той с дрезгав глас. — Аз се влюбих в Тамара и не смятах да ти я отстъпвам! Как може такъв рижав руснак да отнеме любимата жена на гордия чеченец? Немислимо!

— Млъкни, или ще изпразня пълнителя в тебе! — изрева Грязнов.

— Не, изслушай ме докрай! Каквото и да стане, жив или мъртъв, тя, все едно, е с мен. Ти никога няма да можеш да научиш къде се намира. Ще умра, но няма да ти кажа. — Рустам замълча, наведе глава и сякаш заспа, но устните му още мърдаха: чеченецът се молеше за спасението на душата си.