Читать «Часовникаря» онлайн - страница 62

— Нямам спомени. Продал съм много часовници, повярвайте ми.

Слаба памет — признак за стресовото състояние на отричане при човек, който лъже, също като при Ари Коб по-рано. Той отново внимателно огледа снимката, сякаш се стараеше да помогне, но съвсем леко се обърна с рамо към нея, сведе очи и тонът му се повиши едва доловимо.

— Не, струва ми се. Съжалявам, не мога да ви помогна.

Тя веднага улови лъжата; пролича по внезапната промяна на реакцията му — в случая непроницаемото изражение бе отклонение от характерната за лицето му изразителност, когато казваше истината. Но дали лъжеше, защото просто не искаше да се замесва, защото продаваше часовници на човек, за когото знаеше, че е престъпник, или защото самият той бе извършил убийствата.

Дали да събере ръцете в скута си, или да остави чантичката си на пода?

При определянето на личностния тип Данс бе преценила предишния свидетел, Ари Коб, като екстроверт; Халърстейн, напротив, беше интроверт, ръководеше се от интуицията и емоции, когато вземаше решения. Тя си направи този извод за търговеца от ясно личащата му страст към часовниците и факта, че бизнесът му бе само умерено печеливш — предпочиташе лично да продава предметите, които харесва, вместо да отвори верига от магазини, носеща по-големи печалби.

За да накара интроверт да говори истината, трябваше да постигне емоционална връзка с него, да го предразположи. Агресивният подход като при Коб щеше да го накара да се затвори в себе си.

Данс поклати глава:

— Вие бяхте последната ни надежда.

Въздъхна, хвърли кратък поглед на Селито, който, слава Богу, добре играеше ролята на разочаровано ченге, поклати глава и се намръщи.

— Надежда за какво? — поинтересува се Халърстейн.

— Човекът, който е купил тези часовници, е извършил тежко престъпление. Това е единствената следа, която може да ни заведе при него.

Загрижеността, която се изписа на лицето на Халърстейн, изглеждаше искрена, но Кейтрин Данс бе срещала доста добри актьори. Тя взе снимката, сгъна я и я прибра в чантичката си.

— Тези часовници бяха намерени до жертвите.

Очите му застинаха за момент. Реакцията му издаваше изненада, но дали беше искрена?

— Жертви ли?

— Снощи бяха убити двама души. Часовниците са били оставени като един вид послание. Още не знаем със сигурност. — Данс се намръщи. — Объркана история. Ако аз исках да убия някого и да оставя някакъв предмет, нямаше да го сложа на десет метра от жертвата. Щях да го оставя много по-близо. Озадачени сме.

Данс внимателно наблюдаваше реакцията му. Халърстейн реагира на лъжата ѝ като човек, който не е запознат с истинското положение на нещата — поклати съчувствено глава, но нищо повече. Ако беше убиецът, сигурно щеше да издаде (най-вероятно с очите си), че твърдението ѝ не съвпада с онова, което той знае. Щеше да си помисли: „Ама аз ги оставих до жертвата. Кой ги е преместил?“ Това щеше да е придружено със специфични мимики и жестове. Ако е добър артист, може би щеше да прикрие реакцията си, но повечето хора не могат. Данс следеше търговеца много внимателно и реши, че е преминал теста. Убеди се, че не е бил на местопрестъплението.